Ранди Гейдж: Може да си жертва или победител, но не и двете едновременно

Ранди Гейдж не е типичният милионер, който ще срещнете. Напуснал училище на ранна възраст, работел като мияч на чинии, лежал в затвора, на 30 години загубил цялото си имущество. Днес той е самоизграден мултимилионер, вярващ, че всеки има възможност и право да бъде здрав, щастлив и богат.

Ранди се съгласи да даде ексклузивно интервю за Investor.bg, в което говорим за това какво е успех, какво пречи на българина да бъде успешен и как трябва да мисли той, за да се отърси от вярванията, които го спъват да върви напред.

- Още на ранна възраст вие сте преминали през по-големи трудности, отколкото някои имат през целия си живот. Кой беше най-важният фактор, който ви помогна отново да стъпите на крака и да постигнете успех?

Мисля, че мога да го нарека „божествено неудовлетворение“. Бях толкова недоволен от живота си, толкова фрустриран задето нямах пари, че отказах да се примиря да живея така. Това непримирение с посредствеността ме караше да търся моя пробив.

- Кога и как настъпи вашата повратна точка?

На 30 годишна възраст бизнесът ми бе отнет и продаден на търг от данъчните власти. Трябваше да продам всичките си мебели, за да платя наема и да си купя храна. Тогава осъзнах, че начинът, по който живея, не работи и трябва да го променя. Именно тогава започнах моето учение върху принципите на успеха.

- През последните 20 години давате 10% от всеки долар, който печелите. Бихте ли обяснили какво е значението на това за успеха?

Това е духовен закон, датиращ от хилядолетия. Става дума за това просто да се отблагодариш на източника на своето благоденствие. Обикновено това е твоята църква, храм, джамия или синагога.

Това не е същото като просто да даваш за благотворителност от време на време. Никога не знаеш как тези 10%, които си дал, ще се върнат при теб. Често това са отново пари, но може също да е подарък, ново познанство, изцеление, повишение. Има множество начини, чрез които доброто се връща при теб.

- В "Седемте закона на просперитета" говорите за значимостта на прошката. Можете ли да обясните защо тя е толкова важна за успеха?

Както казвате, аз преподавам седемте закона на просперитета, от които да се водим. Обикновено хората нямат проблеми с повечето от тях. Има обаче два, които срещат много съпротива от множество хора. Един от тях е законът за прошката.

Можеш да си жертва или да си победител, но не можеш да си и двете едновременно.

А човекът, на който най-трудно прощавате на света, сте самият вие. Вие сте най-големият си съдник. А всички сме правили и казвали неща, които бихме искали да не сме правили. Това е част от нашата човешка природа. Затова извини се, ако трябва, прости си, реши, че занапред всичко ще е по-добре и продължи нататък. Ти също заслужаваш прошка, включително и от самия себе си.

- Бихте ли обяснили капана на самосаботажа и как да се измъкнем от него?

Често ме питат как да познаем дали сами саботираме собствения си успех. Има няколко измамно лесни, но много важни въпроса, които могат ви дадат отговор на това.

Първото нещо е: Анализирай основното си виждане за успеха. Вярваш ли, че успехът се базира на морална или на неморална основа?

Повечето хора, ако са искрени със себе си, смятат, че той се основава на неморални принципи. Подсъзнателно смятат, че за да достигнат върха на успеха в повечето неща, на тях ще им се налага да лъжат, да крадат или да експлоатират други хора. А ако вярваш в това, то почти винаги ще се самосаботираш.

Защото никой не иска да мисли за себе си като за лош човек. Затова твоето подсъзнание ще те води по пътя на много разпространен вирус на мисленето: „Може да не съм богат, но поне съм честен“. А това е рецепта да останеш беден и неудовлетворен цял живот.