Т. Дончев: Нередностите при търговете са основна пречка за усвояването на пари

В последните месеци се появиха опасения за развиването на зависимост на българската икономика от европейските средства, тъй като за една част от бизнеса европейските пари са почти единствен източник на работа и свежи ресурси. Доколко зависима е българската икономика от европарите, как се отразяват те на растежа и как да се подобри прозрачността при тяхното разпределяне – разговаряме с министъра по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.

- Г-н Дончев, след като вече имаме инструмент, с който да измерваме ефекта на европейските средства върху българската икономика, можем ли по-точно да кажем с колко са допринесли усвоените пари за икономическия растеж?

По отношение на всички основни макроикономически показатели се наблюдава значимо въздействие. Почти половината от инвестициите на страната за дългосрочно развитие се финансират с европейски средства. Към края на 2011 г. средствата от Структурните и от Кохезионния фонд на Европейския съюз (ЕС) са допринесли за 65% от растежа на българската икономика за 2011 г.

Според прогнозите, направени по модела SIBILA, към края на 2015 г., когато е крайният срок за усвояване на средствата от сегашния програмен период, когато ще се проявят и част от дългосрочните ефекти по линия на Структурните и Кохезионния фондове, приносът им за икономическото развитие на страната значително ще нарасне.

Друг ефект върху българската икономика от усвояването на европейските средства е нарастването на обема на частните инвестиции с 40,7% над сценария без средства по линия на Структурните и Кохезионния фондове към края на 2015 г., отново по модела SIBILA.

Еврофондовете имат значителен принос и за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта. В резултат на използването на евросредствата към края на 2011 г. коефициентът на безработица в страната е с 1,7 процентни пункта по-нисък, отколкото би бил без притока на тези средства. Също към края на 2011 г. заетите лица са се увеличили с 2,6% спрямо сценария при липса на средства от ЕС. Тези ефекти се очаква да се запазят до края на 2015 г.

Очаква се европейските средства да съдействат и за ръста на частното потребление, както и на средната работна заплата. Тя би била с 34,6% по-висока към 2015 г. в сравнение със сценария без средства от ЕС.

Логично е да се предполага, че колкото по-голям е обемът средства, които се вкарват в икономиката, толкова по-голям е ефектът върху макроикономическите показатели. Целта на SIBILA обаче не е да прави ретроспективни симулации. Най-важното, което правим в момента, е да проиграваме различни сценарии при различни миксове от тип инвестиции – в инфраструктура, в научна и развойна дейност, в квалификацията на работната сила, инвестиции в администрацията, като разиграваме тези миксове с различни пропорции на инвестициите, за да се търси оптималния ефект.

- Предвид тези данни, икономиката ни е сериозно зависима от европейските средства. Подготвени ли сме за сценарий, при който има намаление на парите от ЕС?

По отношение на зависимостта ще цитирам сам себе си, че европейските пари трябва да са стимулант, адреналин, а не наркотик. България отскоро прилага такъв интензивен режим на финансиране с европейските пари и ги използва по добър начин, затова не смятам, че съществува опасност от поява на зависимост. Считам, че харченето на европейските пари по време на кризата е най-добрият възможен заместител на ограниченото бюджетно финансиране.

Имаме проиграни сценарии за всички възможни случаи на развитие на дебата за многогодишната финансова рамка. Готови сме за всички сценарии и разпределение на парите по политики, но не разглеждаме сценарий, при който България получава по-малко средства. Борим се да не получим по-малко пари, а малко повече.