Как ще се финансира българското здравеопазване през следващите години, ще може ли да се възползва от средствата на Европейския съюз през новия програмен период (2014-20120), много ли са болниците в България и как се вписват частните лечебни заведения в здравната карта, ще се закриват ли клиники и какви са възможностите за публично-частно партньорство за задлъжнелите заведения.
Тези въпроси ще бъдат дискутирани на първия за годината Клуб Investor.bg. По темите в аванс разговаряме с един от участниците във форума - д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници и изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда Болница София".
Д-р Дренски ще бъде лектор по време на форума, който ще се проведе в Гранд хотел София на 17 февруари 2014 година от 18 часа. Темата е „Възможности за финансиране и инвестиции в българското здравеопазване“.
- Д-р Дренски, много или малко са болниците в България, трябва ли да се закриват болници?
За съжаление у нас често се спекулира с броя болници в негативен контекст, сякаш именно броят им е причина за нереформираното здравеопазване. Също така данните, които циркулират в общественото пространство не винаги са коректни. Всъщност официалната статистика е, че в България има 312 болници – данните са на Националният център по обществено здраве и анализи към края на 2012. През миналата година тази цифра се запази. Искам да подчертая, че от тях 12 са психиатрични и 36 са специализирани за продължаващо лечение. Това означава, че болниците за активно лечение, в т.ч. всички частни, са 264. А в една държава като България с изключително застаряващо население, ниско ниво на профилактика и здравна култура първо трябва да се мисли как да се подобри и реформира здравното обслужване и как по-ефективно да се използва наличният ресурс преди да се премине към закриване на болници или други заместващи административни мерки.
- Къде е мястото на частните болници в Националната здравна карта?
Частните болници в България доказаха, че има огромна потребност от тях. Именно благодарение на частните болници България не е безвъзвратно напусната от по-голямата част от висококвалифицираните лекари и професионалисти по здравни грижи. Те дадоха възможност на пациента да избира и да изисква качество – на отношението, на обслужването, на лечението.
Те имат своето важно място на първо място на картата на България, защото българските пациенти заплащат своите здравни вноски и имат право на равнопоставен достъп. Мястото на частните болници е още по-значимо и заради тяхната експертиза в болничния мениджмънт, заради качественото си оборудване и съвременните си протоколи за обслужване на пациентите. А като цяло въвеждането на Национална здравна карта като инструмент за административно регулиране на пазара няма да помогне в болничния сектор. Тя също така не може да служи като инструмент за договаряне.
- Как тълкувате новите критерии за финансиране на болниците, готвени от НЗОК и МЗ - договорите на болниците със здравната каса ще се сключват според нивата им на компетентност...?
Това е някаква комбинация от здравна карта и медицински стандарти в едно. Ние като организация атакувахме и двете. Медицинските стандарти, които определиха нивата на компетентност, не само че са незаконни, но и доведоха до закриването на редица, забележете общински болници, и то в отдалечени райони.
Има много други показатели, които отразяват качеството на дейността. Една от основните задачи на НЗОК е да купи качествени услуги за пациентите и това никой не го оспорва. Но качеството не се измерва с такива регулативни похвати, а с утвърдени методики, които измерват както процеса на лечение, така и резултата от него. Да не забравяме обаче, че най-добрият контрольор за качеството на лечение е пациентът. А в България никой не отчита проучванията за удовлетвореност на пациентите като основа на качеството. Искам обаче да подчертая, че изискването за съгласувателна инвестиционна процедура със здравното министерство при желанието за построяване на нова клиника е добро решение.
- Има ли неравнопоставеност между лечебните заведения - държавни, общински и частни?
Въпреки че Конституцията на Република България категорично е уредено, че не може да има неравнопоставеност в зависимост от формата на собственост, сме свидетели на редица примери за обратното. В интерес на истината е важно да подчертая, че тези примери намаляват постепенно. Но все още частните болници са дискриминирани в няколко направления – те нямат право на достъп до еврофондове, нямат право да обучават студенти по медицина, има неравнопоставеност при финансирането на спешната помощ и др. Но най-драстична е неравнопоставеността при общото финансиране на лечебните заведения – държавните болници често се оказват свръхсубсидирани от държавата, тъй като тя винаги покрива огромните им дългове. Така те не се стремят да бъдат ефективни и финансово отговорни и се поставя диаметрално различие с условията, при които функционират общинските и частните болници.
- Кога и как може да се случи преструктурирането на болничната помощ чрез публично-частно партньорство?
Когато се въведат законовите, подзаконовите и оперативните правила за това. Защо е необходимо държавата да инвестира в оборудване и сграден фонд например. В момента няма ясни правила и изградени практики, чрез които бизнесът да подпомогне системата. Един пример. Много по-добре би било, както е прието в нормалния свят, държавата да се грижи за условията – нека да има такова финансиране на медицинските дейности, които да стимулират икономическите субекти да инвестират независимо от собствеността им.
- Проблемите могат ли да се решат чрез демонополизация на НЗОК?
Не вярвам, че това е панацеята. Не заради НЗОК няма реформа и парите не стигат. Здравната каса е тази, която разплаща извършени дейности на лечебните заведения от името на пациента.
21:33 | 13.09.22 г.