Акция "безплатно саниране": къде се крият рисковете

Акция „безплатно саниране“ и мантра „енергийна ефективност“. Шумната реклама на новата национална програма и учудващата ловкост, с която политиците гастролират из населени места и медии, не успяват да заглушат съмненията за ефектите от нея. Или по-скоро дефектите. И факта, че понятието за енергийна ефективност е силно изкривено в България и продължава да се приравнява с “опаковането” на сградите с топлоизолация.

В случая няма спор за едно: санирането на блоковете, строени по индустриален способ, е въпрос от ранга „на живот и смърт“, защото няма как над 1 млн. жилища, в които живее повече от половината население на страната, да бъдат сринати до основи и заменени с нови. Панелките често се определят от експерти като източник на системен риск не само за живеещите в тях, но и за цялата държава, именно заради мащабите на строителството по индустриален способ.

Това е и първата реална инициатива за наистина мащабна рехабилитация на панелния сграден фонд, от която той наистина спешно се нуждае и за която се говори от поне десетилетие. Закъсняла реакция, но все пак реакция. Подобна програба беше обявена по време на управлението на Симеон Сакскобургготски, но тя така и не се реализира. Но вместо тази програма да се превърне в една наистина пилотна, качествена примерна схема за действие, щетите от нея въпреки социалните ѝ претенции може да се окажат тежко поносими и поправими за много домакинства.  

Критериите за достъп до финансиране (по-точно – липсата на критерии) са най-малкият проблем. Обществените поръчки с водеща мярка „най-ниска цена“, целта за енергиен клас „С“ на сградите и отнетата възможност за контрол на собствениците са разковничето към голямата вероятност за неудачите. Властта пък вместо да се вслуша в градивната критика и да игнорира откровените манипулации, от които все пак се опитват да се възползват някои политически субекти в страната, се разсърди, че срещу новата програма върви едва ли не кампания за очернянето ѝ.

Държавите от Източна Европа отдавна дадоха пример как се санират панелни сгради. Опит у нас също има – демонстрационната програма на ПРООН приключи успешно с обновени повече от 50 блока. Дизайнът на новата програма обаче показва, че България не се е поучила особено от практиката. Заради пропуските и бързането програмата да стартира има голяма вероятност "вместо да изпишем вежди, да си извадим очите". Както впрочем стана с предишния проект, финансиран с пари от програмата “Регионално развитие” (2007-2013 г.). Срокът за приключване на дейностите изтича в края на годината, а досега по този проект са финансирани само два блока. Работите по останалите одобрени сгради се забави много заради обжалвания на обществени поръчки и предстои да видим дали това забавяне в крайна сметка няма да се окаже фатално.

Кой и как ще се санира?

Безвъзмездна финансова помощ на стойност 100% със средства от програмата е предвидена за сдруженията на собствениците във всички многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ – едропанелно жилищно строителство, пакетно повдигани плочи, едроплощен кофраж, с минимум 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение. Ако в сградите има обекти, в които се упражнява стопанска дейност, собствениците им ще получават безвъзмездно финансиране за реновиране на прилежещите им общи части, но ще плащат за ремонтите в самите обекти.