По време на британската криза на пазара на имотите през 70-те години наяве излязоха фактори като прекомерно кредитиране, презастрояване и неясни и рискови сделки, които застрашиха цялата банкова система във Великобритания. По време на американската банкова криза през 80-те години сделките бяха дори още по-неясни, а ипотечното кредитиране – дори още по-мащабно. Щетите за американските данъкоплатци възлизаха на над 100 млрд. долара.
Настоящата криза, с цялата сложност на финансовите инструменти, които бяха използвани, по рода си е същата – просто тя е най-мащабната от цяла поредица кризи, свързани с банковата система. Тя за пореден път показва, че земята, тухлите и бетонът са „ахилесовата пета“ на финансовата система, пише FT.
Днес това, което стартира като един пристъп на пазара на рискови ипотеки през 2007 г., е все повече насочено към пазара на бизнес имоти. По информация на Института за международни финанси (IIF) през 2014 г. настъпва матуритетът на кредити с обща стойност 1,4 трлн. долара, отпуснати за сектора в световен мащаб. Поне половината от тях надхвърлят стойността на актива, който служи за обезпечение на кредита.
„Предвид това, че стандартите за кредитиране се затегнаха значително, ясно е, че много кредитополучатели може да не успеят да (получат) рефинансиране“, казва заместник управляващият директор на IIF Хунг Тран.
Проблемът на американския жилищен пазар също не е по-малък. Смята се, че около 30% от ипотеките в страната са на стойност, по-висока от тази на жилищата, за които са отпуснати, което означава дефицит от близо 700 млрд. долара.
Вероятността от вълна от необслужвани ипотеки представлява все по-голямо опасение за политици, банкери и инвеститори, както и за редица компании, които са изпаднали в големи задължения.
Финансови балони
Следователно тук от основно значение както за финансовата индустрия, така и за световната икономика, е въпросът защо се позволява за пореден път на имотите да разрушат банковата система, провокирайки тежка рецесия, и какво би могло да се направи, за да се предотврати тази ситуация.
Финансовите балони – най-често свързвани с прекомерно отпускане на капитали и кредити – и следващите ги крахове са редовно явление в икономическата история. Въпреки това различни проучвания на финансовите кризи още от 17-ти и 18-ти век показват, че едва през последните десетилетия имотите започват да изместват индустриалните иновации като фокус на инвестиционната еуфория.
Същите проучвания обаче показват очевидно затишие между периода след Голямата депресия и 70-те години, когато банковата система и капиталовите пазари бяха либерализирани, и когато бе формиран междубанковият пазар във вида, в който ни е известен днес.
С осигурения достъп до капитали банките в целия развит свят се впуснаха в преследване на все по-големи ръстове. Това автоматично доведе до редица кризи, свързани с имоти – в средата на 70-те години в САЩ и Великобритания; в средата на 80-те години в САЩ; в началото на 90-те години в Япония, Скандинавските страни и отново във Великобритания; и след това за пореден път в англосаксонския свят и Испания през 2007 г.
Вижте как имотите стават причина за финансови кризи
20:49 | 13.09.22 г.
