По време на британската криза на пазара на имотите през 70-те години наяве излязоха фактори като прекомерно кредитиране, презастрояване и неясни и рискови сделки, които застрашиха цялата банкова система във Великобритания. По време на американската банкова криза през 80-те години сделките бяха дори още по-неясни, а ипотечното кредитиране – дори още по-мащабно. Щетите за американските данъкоплатци възлизаха на над 100 млрд. долара.
Настоящата криза, с цялата сложност на финансовите инструменти, които бяха използвани, по рода си е същата – просто тя е най-мащабната от цяла поредица кризи, свързани с банковата система. Тя за пореден път показва, че земята, тухлите и бетонът са „ахилесовата пета“ на финансовата система, пише FT.
Днес това, което стартира като един пристъп на пазара на рискови ипотеки през 2007 г., е все повече насочено към пазара на бизнес имоти. По информация на Института за международни финанси (IIF) през 2014 г. настъпва матуритетът на кредити с обща стойност 1,4 трлн. долара, отпуснати за сектора в световен мащаб. Поне половината от тях надхвърлят стойността на актива, който служи за обезпечение на кредита.
„Предвид това, че стандартите за кредитиране се затегнаха значително, ясно е, че много кредитополучатели може да не успеят да (получат) рефинансиране“, казва заместник управляващият директор на IIF Хунг Тран.
Проблемът на американския жилищен пазар също не е по-малък. Смята се, че около 30% от ипотеките в страната са на стойност, по-висока от тази на жилищата, за които са отпуснати, което означава дефицит от близо 700 млрд. долара.
Вероятността от вълна от необслужвани ипотеки представлява все по-голямо опасение за политици, банкери и инвеститори, както и за редица компании, които са изпаднали в големи задължения.
Финансови балони
Следователно тук от основно значение както за финансовата индустрия, така и за световната икономика, е въпросът защо се позволява за пореден път на имотите да разрушат банковата система, провокирайки тежка рецесия, и какво би могло да се направи, за да се предотврати тази ситуация.
Финансовите балони – най-често свързвани с прекомерно отпускане на капитали и кредити – и следващите ги крахове са редовно явление в икономическата история. Въпреки това различни проучвания на финансовите кризи още от 17-ти и 18-ти век показват, че едва през последните десетилетия имотите започват да изместват индустриалните иновации като фокус на инвестиционната еуфория.
Същите проучвания обаче показват очевидно затишие между периода след Голямата депресия и 70-те години, когато банковата система и капиталовите пазари бяха либерализирани, и когато бе формиран междубанковият пазар във вида, в който ни е известен днес.
С осигурения достъп до капитали банките в целия развит свят се впуснаха в преследване на все по-големи ръстове. Това автоматично доведе до редица кризи, свързани с имоти – в средата на 70-те години в САЩ и Великобритания; в средата на 80-те години в САЩ; в началото на 90-те години в Япония, Скандинавските страни и отново във Великобритания; и след това за пореден път в англосаксонския свят и Испания през 2007 г.
Вижте как имотите стават причина за финансови кризи


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
преди 15 години Не само да спрат а и връщане назад трябва за компенсация.Около 2-3 десетилетия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Урокът НЕ е НАУЧЕН , защото Икономиката НЕ е наука ,или поне не наука за масите.-------------------------------------------Въпр. публикация дава отговор на въпроса - лошото е,че не е за българи , т.е. не е лесно смилаем , няма формули,числа...който да ни помогнат да влезем в час!Ако всички разбираха от икономика - пазарите щяха да спрат , както и ако всички разбираха от ТОТО - то щеше да спре http://***.investor.bg/news/article/100994/91.html-----------за да работи добре икономиката трябва да има *** които да вярват на всичко което им се Спуска в медиитеверващят е винаги потърпевш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Ххахааааа....това не е вярно!!! Нищо не разбират!!! В България има още 10-15 проекта за молове...те ще ни кажат...тука са най-големите стратези!!! Криза ли?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар