По време на британската криза на пазара на имотите през 70-те години наяве излязоха фактори като прекомерно кредитиране, презастрояване и неясни и рискови сделки, които застрашиха цялата банкова система във Великобритания. По време на американската банкова криза през 80-те години сделките бяха дори още по-неясни, а ипотечното кредитиране – дори още по-мащабно. Щетите за американските данъкоплатци възлизаха на над 100 млрд. долара.
Настоящата криза, с цялата сложност на финансовите инструменти, които бяха използвани, по рода си е същата – просто тя е най-мащабната от цяла поредица кризи, свързани с банковата система. Тя за пореден път показва, че земята, тухлите и бетонът са „ахилесовата пета“ на финансовата система, пише FT.
Днес това, което стартира като един пристъп на пазара на рискови ипотеки през 2007 г., е все повече насочено към пазара на бизнес имоти. По информация на Института за международни финанси (IIF) през 2014 г. настъпва матуритетът на кредити с обща стойност 1,4 трлн. долара, отпуснати за сектора в световен мащаб. Поне половината от тях надхвърлят стойността на актива, който служи за обезпечение на кредита.
„Предвид това, че стандартите за кредитиране се затегнаха значително, ясно е, че много кредитополучатели може да не успеят да (получат) рефинансиране“, казва заместник управляващият директор на IIF Хунг Тран.
Проблемът на американския жилищен пазар също не е по-малък. Смята се, че около 30% от ипотеките в страната са на стойност, по-висока от тази на жилищата, за които са отпуснати, което означава дефицит от близо 700 млрд. долара.
Вероятността от вълна от необслужвани ипотеки представлява все по-голямо опасение за политици, банкери и инвеститори, както и за редица компании, които са изпаднали в големи задължения.
Финансови балони
Следователно тук от основно значение както за финансовата индустрия, така и за световната икономика, е въпросът защо се позволява за пореден път на имотите да разрушат банковата система, провокирайки тежка рецесия, и какво би могло да се направи, за да се предотврати тази ситуация.
Финансовите балони – най-често свързвани с прекомерно отпускане на капитали и кредити – и следващите ги крахове са редовно явление в икономическата история. Въпреки това различни проучвания на финансовите кризи още от 17-ти и 18-ти век показват, че едва през последните десетилетия имотите започват да изместват индустриалните иновации като фокус на инвестиционната еуфория.
Същите проучвания обаче показват очевидно затишие между периода след Голямата депресия и 70-те години, когато банковата система и капиталовите пазари бяха либерализирани, и когато бе формиран междубанковият пазар във вида, в който ни е известен днес.
С осигурения достъп до капитали банките в целия развит свят се впуснаха в преследване на все по-големи ръстове. Това автоматично доведе до редица кризи, свързани с имоти – в средата на 70-те години в САЩ и Великобритания; в средата на 80-те години в САЩ; в началото на 90-те години в Япония, Скандинавските страни и отново във Великобритания; и след това за пореден път в англосаксонския свят и Испания през 2007 г.
Вижте как имотите стават причина за финансови кризи


Варна се нареди втора по заплати в страната
Преди сезона: Полицията погна търговците на ментета на Златните (СНИМКИ)
Търсят спасители за 8 от 27-те неохраняеми плажове във Варненско
Министърът на туризма идва във Варна за подготовката на летния сезон
ИАРА погна любителите рибари във Варна
ЗАД “Армеец” се включи в Хартата за правата на жертвите на пътнотранспортни произшествия
Тръмп готви нови правила за AI киберсигурност след тревогите около Mythos
Българо-германски стартъп за карго е-велосипеди се цели в градските доставки
„Телематик Интерактив България“ АД набира скорост: Стабилност, дивидент и технологичен фокус
Deep Sentrics иска да бъде българската Palantir
Китайските коли са кошмар за японците в Европа
Историята на Лада в Германия приключи след 50 години
Сблъсък унищожи две суперколи на Lamborghini
Повече от половината кабриолети на пазара са над 15 години
Когато офроуд инженерството срещне рап-културата
Стойността на спасителен пост по морето ни за 3 месеца достига 17 000€
Най-добрата сутрешна напитка за черния дроб е кафето
Подигра ли се Михаела Маринова с Дара след победата й на Евровизия?
Jägermeister ORANGE – новият лек и цитрусов вкус вече в България
преди 15 години Не само да спрат а и връщане назад трябва за компенсация.Около 2-3 десетилетия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Урокът НЕ е НАУЧЕН , защото Икономиката НЕ е наука ,или поне не наука за масите.-------------------------------------------Въпр. публикация дава отговор на въпроса - лошото е,че не е за българи , т.е. не е лесно смилаем , няма формули,числа...който да ни помогнат да влезем в час!Ако всички разбираха от икономика - пазарите щяха да спрат , както и ако всички разбираха от ТОТО - то щеше да спре http://***.investor.bg/news/article/100994/91.html-----------за да работи добре икономиката трябва да има *** които да вярват на всичко което им се Спуска в медиитеверващят е винаги потърпевш отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Ххахааааа....това не е вярно!!! Нищо не разбират!!! В България има още 10-15 проекта за молове...те ще ни кажат...тука са най-големите стратези!!! Криза ли?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар