Ще успеят ли филмовите микродрами на студентите да решат проблемите в НАТФИЗ

Проблемите във Факултета по екранни изкуства на НАТФИЗ, които продължават две години, не се изчерпват с вътрешни конфликти – те застрашават международното партньорство на филмовата академия. За това предупреди Юлиян Спасов, филмов критик и културен мениджър, основател на „Кинематограф“ и Sofia Short Fest („София Шорт Фест“), в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него евентуално изключване от европейския университетски алианс FilmEU би се отразило както на НАТФИЗ, така и на авторитета на България. Спасов заяви, че при отслабване на филмовото образование страната може да изпита още по-сериозен недостиг на специалисти зад камера. „Проблемът вече не е само за НАТФИЗ. Това е проблем за престижа на България пред Европейската комисия. При ликвидация на филмовия факултет, който е единствената държавна филмова академия, по наши оценки може би до една трета ще спаднат кадрите в звук и операторство, то и сега има недостиг на хората зад камера“, отбеляза той.

Спасов обясни, че кризата във Факултета по екранни изкуства на НАТФИЗ неочаквано даде тласък на нов формат за разказване на истории и така влезе в тренда на световното късометражно кино. В опит да привлекат обществено внимание към проблемите в академията, студенти създадоха кратка сатирична видеопоредица, която само за месец достигна близо 1,7 млн. гледания.

Юлиян Спасов посочи, че това е първият подобен пример у нас и показва, че след като традиционните форми на обществен натиск не дават резултат, с езика на киното студентите разказват какво се случва във Факултета по екранни изкуства. Той подчерта, че протестната видеопоредица на студентите е сред първите примери как глобалният формат на микродрамите намира приложение в България.

Филмовият мениджър е на мнение, че микродрамите променят модела, но няма да заменят киното. Спасов смята, че възходът на микродрамите е логично следствие от промените в потребителските навици и стремежа на индустрията да постига сходен комерсиален ефект с по-малко ресурси. Въпреки това той е убеден, че кратките формати трудно ще оставят трайно въздействие върху зрителите. „Индустрията много хитро се сети, че може да постигне сходни комерсиални ефекти с много по-малко времетраене и с много по-малко ресурси. Но според мен ще има пренасищане. Това кратко съдържание няма да оставя същия импакт, защото след няколко дни човек трудно ще помни какво е гледал“, даде пример Спасов.

Може ли да бъде ликвидиран Филмовият факултет? Каква е средата за развитие на кинотворците в България? Защо „късото“ кино се радва на голям интерес? По какъв начин кратките сериали променят модела на мобилното видеоразвлечение? Защо изкуственият интелект в момента не е способен да създаде филм от калибъра на „Титаник“? Каква е ролята на AI в света на късометражното кино? Ще даде ли Илон Мъск пари за филм по поемата на Омир „Одисея“, направен с AI?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.