Защо вълната от бомбени заплахи в Европа се оказва толкова трудна за овладяване?

Поредица от бомбени заплахи срещу пътнически самолети доведе до промяна на маршрути, аварийни кацания и ескортиране от военни самолети във въздушното пространство на Европа през тази седмица. Инцидентите породиха страх сред пътниците и засилиха натиска върху авиокомпаниите, пише CNBC.

Властите определиха повече от две дузини заплахи като злонамерени фалшиви сигнали, като досега не е извършено нито едно реално нападение. Случаите обаче показаха колко сериозни последици могат да имат дори неверните твърдения за бомби върху авиационна мрежа, в която полетите се изпълняват по строго разписание.

„Това наистина е нещо изключително. Никога не съм виждал подобно нещо през цялата си кариера“, коментира Вилфрид Ковент, ръководител на консултантската компания Covent Consulting, специализирана в сигурността на авиацията.

„Имало е бомбени заплахи срещу самолети и летища, но обикновено става дума за единични случаи. Това, което наблюдаваме сега, е систематична атака срещу авиокомпании и летища.“

Ковент посочва, че „престъпниците“ - за които много анализатори по сигурността смятат, че вероятно са подкрепяни от държави участници и действат координирано с цел да нарушат нормалния живот на европейците, но все още не са идентифицирани - добре разбират, че „най-слабото място на авиацията е да бъде атакувана по време на полет“.

„При заплаха срещу летище или обща заплаха срещу въздухоплавателни средства ситуацията може да бъде оценена, без да се нарушава напълно работата на авиационната система. Когато обаче заплахата е насочена към конкретен полет, който вече е във въздуха, дори да става дума за измама, се задействат международни правила, които не позволяват тя да бъде пренебрегната. Това означава незабавно кацане, евакуация и проверки от специализирани екипи“, обяснява той.

„При оценката на ситуацията не можете да кажете, че след като 20 пъти досега заплахата е била фалшива, и този път със сигурност е такава. Безопасността на пътниците и екипажа е приоритет номер едно. Престъпниците знаят това.“

Координирана реакция

Отговорността за справянето с фалшивите заплахи е разпределена между различни институции, посочват международни агенции. Оценката на заплахите за сигурността и прилагането на мерките за авиационна безопасност са основно отговорност на националните власти, които работят съвместно с операторите на летища, авиокомпаниите и правоохранителните органи.

В процеса участва и контролът на въздушното движение, който трябва да открие подходящо място за кацане на засегнатите самолети. Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA) и британската Служба за гражданска авиация определят по-общите правила за авиационна безопасност и изискванията към подготовката на екипажите за реакция при заплахи. В рамките на Европейския съюз (ЕС), Европейската комисия (ЕК) участва в разработването на политиките за авиационна сигурност и координацията между държавите членки.

Оперативните решения зависят и от това къде е възникнала заплахата. Джоджи Уейтс, директор по безопасността на полетите, политиките и регулациите в Британската асоциация на пилотите на авиолинии, обясни, че специалистите по оценка на риска в авиокомпаниите класифицират заплахите като червени, жълти или зелени. Когато обаче самолетът вече е във въздуха, оценка „жълто“ не се допуска.

Ако специалистите преценят, че заплахата е достоверна, екипажът се уведомява, а капитанът поема отговорността за решенията относно самолета, като се ръководи от процедурите на авиокомпанията. На земята това може да означава евакуация, докато във въздуха приоритет е кацането възможно най-скоро и при максимална безопасност.

Освен страха и нарушенията на конкретните полети, всяко отклоняване на самолет от маршрута може да засегне следващия полет, планиран с него, работното време на екипажа и пътниците с прекачвания.

Последиците за цялата авиационна мрежа могат да бъдат значителни. Филип Баум, преподавател по авиационна сигурност в Coventry University, заяви пред Associated Press, че едно отклоняване на самолет може да струва на авиокомпанията до 250 хил. долара. Сумата включва разходи за резервни екипажи, пропуснати връзки с други полети и нарушения в останалата част от дневното разписание.

„Отклоняването на самолети заради тези бомбени заплахи нарушава работата на система, изградена върху предвидимост и ефективност, и увеличава натоварването на пилотите, ръководителите на въздушното движение и летищата“, посочва говорител на EASA в писмен коментар.

„Тъй като всички тези служители са обучени да се справят с подобни неочаквани ситуации, непосредствената заплаха за безопасността при отделните фалшиви сигнали е ниска. По-големият брой отклонени полети обаче създава допълнително натоварване за системата.“

Какво може да се промени?

Националните правителства вече преглеждат регулациите и рамките за действие на своите авиационни власти, като се очакват и дискусии на европейско и глобално равнище, посочва Джон Едуардс, старши консултант в лондонската компания Gates Aviation.

„Бомбените заплахи срещу авиацията съществуват от десетилетия. Това, което трябва да бъде проучено сега, е какво е различното. Защо заплахите са толкова много и защо толкова от тях са оценени като достатъчно достоверни, за да наложат подобни действия?“

„Има редица въпроси, на които би трябвало сравнително бързо да се намерят отговори, за да се изгради обща оценка за достоверността на заплахите. Ако има някаква нова характеристика, всеки подобен инцидент задейства мащабно сътрудничество, чиято цел е да предотврати повторението му в бъдеще.“

По думите му „на теория огромната част от заплахите би трябвало да могат да бъдат оценени като недостоверни въз основа на стандартните процедури за оценка на риска и утвърдените практики“.

Ерик Схаутен, бивш служител за връзка с разузнавателните служби в нидерландската Служба за общо разузнаване и сигурност и главен изпълнителен директор на консултантската компания по сигурността Dyami, обаче смята, че промените в съществуващите процедурни правила ще отнемат време. Ще е необходимо да се балансират позициите и отговорностите на отделните държави, летищата, органите за авиационна безопасност и Европейския съюз, като роля ще играе и геополитическата обстановка.

„Има голяма вероятност още повече полети да бъдат отменени или отклонени. Възможно е следващите цели да бъдат железопътните линии и магистралите“, казва той.

„Но ще намерят решение. Това не е първият път, когато авиокомпаниите трябва да се справят с фалшиви сигнали.“

Той добавя, че каквито и мерки да бъдат предприети, те няма да бъдат оповестявани публично, за да не се предупредят извършителите.

Вилфрид Ковент заявява, че не се очакват бързи промени в процедурите за оценка на заплахите, но „ако това продължава безкрайно, нещо трябва да се промени, защото в противен случай ще трябва напълно да спрем да летим“.

„Въз основа на опита ни с други видове заплахи знаем, че с течение на времето видът на атаките може да се промени и те да се пренасочат към други цели“, добавя той, като посочва вълната от кибератаки, засегнали наскоро хладилните системи в супермаркети и кръвните банки.

„Ние, европейците, трябва да бъдем подготвени.“