Високата раждаемост в България прикрива задълбочаващата се демографска криза

Докато правителствата в цяла Европа търсят начини за забавяне на свиването на населението, България очертава границите на това, което може да се постигне само с относително висок коефициент на раждаемост, пише Euractiv.

Европейската комисия (ЕК) иска да улесни хората да имат желания брой деца, включително чрез грижи за деца, баланс между работа и личен живот и жилищни политики. Но България е показателен пример, че само раждаемостта не е достатъчна.

Въпреки че страната ни отчита едно от най-високите нива на раждаемост в ЕС, смъртните случаи далеч надвишават раждаемостта, а работната сила продължава да намалява.

Раждаемостта в България е намаляла с 6,6% през 2024 г. и с 6% през 2025 г. Коефициентът на плодовитост следва същата траектория, като е спаднал от 1,79 деца на жена през 2023 г. до 1,72 деца през 2024 г. и 1,63 за миналата година.

Въпреки това България оглави последната сравнима класация на ЕС по раждаемост, което означава, че силната ѝ относителна позиция отразява спад от по-висока начална точка, а не подобряваща се демографска картина.

По-малко раждания, по-кратък живот

Дисбалансът е поразителен: България е регистрирала едва 50 241 раждания през 2025 г. и 99 479 смъртни случая – почти два смъртни случая на всяко родено дете.

Проблемът се утежнява от свиващия се кръг от потенциални родители. В края на 2025 г. в България има 1,25 млн. жени в детеродна възраст, с около 11 хил. по-малко от 2024 г.

Българите също така умират по-млади от хората в други части на ЕС. Продължителността на живота е 75,8 години, в сравнение със средното за ЕС ниво от 81,5 години.

Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика (ИПИ), коментира пред Euractiv, че неуспехите в справянето с предотвратимата смъртност са „основната причина за по-кратката продължителност на живота в България“, твърдейки, че здравните реформи, фокусирани върху превенцията, биха били сравнително лесни от икономическа гледна точка.

Регионалните различия са големи. Сливен, една от най-бедните области в България, е регистрирала коефициент на раждаемост от 2,43 и средна възраст при раждане на първо дете от 22,1 години, в сравнение с 30,8 години в София.

Три от петте региона на ЕС с най-кратка продължителност на живота се намират в Северна България, като се очаква някои части от страната да отбележат едни от най-големите увеличения в блока по отношение на дела на хората над 65 години спрямо населението в трудоспособна възраст до 2050 г.

По-високата производителност и привличането на повече неактивни хора на пазара на труда биха могли да смекчат въздействието, посочва Станчев. Той обаче твърди, че българските политики често работят в обратна посока, като заетостта в публичния сектор пренасочва работниците от частните компании, а заплатите растат по-бързо от производителността.

Миграцията запълва непосредствената празнина

Дори устойчивото възстановяване на раждаемостта би отнело приблизително две десетилетия, за да се отрази на пазара на труда. От друга страна, миграцията може да добави работници незабавно.

Това е все по-важно в дебата на ЕС. При представянето на демографския доклад на ЕК еврокомисар Дубравка Шуица заяви: „Миграцията е необходимост“.

България традиционно има една от най-малките популации на хора, които са напуснали страната, за да живеят в друга държава в ЕС, но скорошните потоци променят картината.

През 2025 г. 44 640 души са се преместили в България, докато 9555 са я напуснали, което е довело до нетна миграция от 35 085 души. Това е компенсирало приблизително седем десети от естествената загуба на населението на страната от 49 238 души.

Министърът на труда Наталия Ефремова заяви по-рано този месец, че България е привлякла 108 хил. работници от страни извън ЕС през предходните три години.

Докладът на ЕС въпреки това предупреждава, че миграцията може „да забави темпа на застаряване на населението, но не и да промени траекторията му“.

За Станчев по-широкият отговор остава предимно национален. Той твърди, че социалното подпомагане, прякото данъчно облагане и голяма част от вътрешните работи остават до голяма степен в ръцете на държавите членки съгласно договорите на ЕС.

„Решенията са добре известни“, изтъква той, посочвайки пенсионната реформа, по-силното частно осигуряване и по-големите инвестиции в превенцията.

България познава тези възможности от години. И все пак страната продължава да застарява, да губи работници и да разчита все повече на трудовата миграция – напомняне, че нито по-високата раждаемост, нито миграцията предлагат бързо решение.