Nasdaq скочи с над 2% до рекорден връх, подкрепен от компаниите за изкуствен интелект

Основните щатски индекси постигнаха ръст в понеделник, след като ключови технологични компании напреднаха, а цените на петрола и доходността по държавните облигации намаляха. Wall Street се стреми да се възстанови, след като миналата седмица регистрираше предимно спадове, предава CNBC.

Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average прибави 366,19 пункта и завърши деня на ниво от 52 048,83 пункта. Широкият измерител S&P 500 напредна с 1,49% до 7764, 70 пункта в края на деня. Технологичният показател Nasdaq Composite постигна ръст от 2,26%, като затвори на рекордното ниво от 27 122,09 пункта. Това е първият му рекорд от юни насам.

По-широкият пазар беше подкрепен от ръста на акциите, свързани с изкуствения интелект. Книжата на Intel поскъпнаха с 12%, а Advanced Micro Devices прибави около 10% и достигна пазарна капитализация от 1 трлн. долара. Други компании като Qualcomm напреднаха с над 9%.

Ръстовете в понеделник бяха подкрепени и от спада с 4,5% на фючърсите върху американския лек суров петрол WTI до 95,78 долара за барел. Контрактите върху международния бенчмарк Брент също поевтиняха с 3,4% до 100,34 долара за барел.

Движенията се случва след новата ескалация на военните действия в Близкия изток през уикенда. Подкрепяните от Иран хути заявиха, че са атакували Саудитска Арабия с ракети и дронове в събота. По-късно през деня Държавният департамент на САЩ предупреди американците да преосмислят плановете си за пътуване до Близкия изток, след като САЩ и Иран си размениха заплахи за възобновяване на атаките.

Но дипломацията между САЩ и Иран все още може да е на масата в краткосрочен план, след като президентът Доналд Тръмп заяви пред Fox News, че вероятно би се съгласил на среща с иранския си колега Масуд Пезешкиан в рамките на Общото събрание на ООН тази седмица.

Доходността по държавните ценни книжа се понижи в унисон с поевтиняването на петрола. Тази по 10-годишните облигации отписа четири базисни пункта до 4,955%, а доходността по 30-годишните ДЦК също пое надолу до 5,287%.

Тъй като САЩ се затрудняват да овладеят упоритата инфлация и високата доходност по облигациите, Федералният резерв повиши лихвените проценти миналата седмица за първи път от три години насам.

„По-високите за по-дълго време цени на енергийните ресурси засилват основанията за допълнително затягане на паричната политика“, казва Ед Ярдени, президент на Yardeni Research, в бележка.

Той посочва също, че рисковете за предлагането „не са изчезнали“, тъй като конфликтът в Близкия изток „продължава да застрашава петролното производство и доставките,  украинските удари срещу руски рафинерии и санкциите върху Русия допълнително ограничават доставките на гориво в световен мащаб“.

„Колкото по-дълго време се запази енергийният шок, толкова по-голяма е опасността от вторични инфлационни ефекти“, счита Ярдени.

Това може да повиши значението на ключовата среща тази седмица между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин, която ще обхваща изкуствения интелект и критичните суровини, както и други икономически проблеми. Финансовият министър Скот Бесънт се срещна с китайския вицепремиер Хъ Лифън преди посещението.

На валутните пазари доларовият индекс, който следи представянето на щатските пари спрямо кошница от други шест основни валути, се повиши до 100,411 пункта. Еврото се разменя за 1,147 долара, а паундът – за 1,336 долара. Спрямо йената щатските пари поевтиняха леко до 157,25 йени за долар.

Американските фючърси върху златото отбелязаха понижение с почти 1% до 4381 долара за тройунция.