ЕС се опасява, че войната с Иран ще постави на изпитание новите правила за миграцията

Европейският съюз (ЕС) е готов за вълна от бежанци, които бягат от войната в Иран, според четирима национални министри на миграцията. Блокът се надява, че правилата за миграцията, върху които работи с години, ще бъдат на нивото на предизвикателството.

Над 1 млн. души потърсиха убежище в Европа през 2015 г., припомня Politico. Много от тях избягаха от гражданската война в Сирия, а опитите на Европа да реагира на бежанската вълна разкриха дълбоките разделения на блока. Вследствие на това ЕС прекара години в трудни преговори за реформиране на миграционната си политика, която да позволи мигрантите да бъдат разпределени по-равномерно между държавите, и ускори депортирането на лицата, търсещи убежище, на които такова е отказано.

Само седмици преди влизането в сила на тези правила ескалиращото насилие в Близкия изток повдига възможността за ранен стрес тест.

ЕС „не може да пренебрегне възможността за нова бежанска криза“, коментира Николас Йоанидес, заместник-министър на миграцията на Кипър, страната от ЕС, която е най-непосредствено до Близкия изток.

Подобна криза „може да изпита ефективността на новите правила на блока и това е нещо, за което трябва да сме подготвени“, предупреждава той. Кипър в момента е ротационен председател на ЕС.

Войната в Близкия изглед няма изгледи да приключи бързо. Техеран отговори на атаките на САЩ и Израел с удари в региона, включително срещу Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн, а Израел заяви, че ще разшири операциите си в Ливан заради подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“.

В допълнение към стотиците убити, стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си. Само в Ливан разселените лица са около 1 млн. души.

Засега няма признаци за голям брой хора, бягащи към Европа, според Агенцията на ООН по миграцията. В региона, разкъсван от конфликти, има предпоставки за мащабно разселване. Около 19 млн. души са разселени в Близкия изток още преди войната да започне.

В доклад, написан преди войната, агенцията на ЕС за убежището предупреждава, че в Иран, страна с над 90 млн. души население, „дори частична дестабилизация може да генерира бежански движения с безпрецедентен мащаб“.

„Ще видим как ще се развият нещата, ако [миграционната политика на ЕС] бъде отново подложена на натиск“, коментира пред медията нидерландският министър на миграцията Барт ван ден Бринк, който встъпи в длъжност миналия месец, в кулоарите на среща на министрите по миграцията в Брюксел миналата седмица.

Ван ден Бринк е оптимист и според него „има много повече солидарност и отпускане в отношенията между различните държави членки“, откакто ЕС се съгласи на пакта за миграцията. Той смята, че „готовността за сътрудничество също е много по-голяма“ сега, когато миграцията е толкова високо в политическия дневен ред.

Пактът за миграцията и убежището, продукт на дългогодишни преговори между националните правителства, трябва да влезе в сила на 12 юни и ще въведе по-строги процедури за обработка на молбите за убежище на границата, специални мерки за кризисни ситуации и механизъм за подкрепа на страните, които приемат по-голямата част от мигрантите, чрез предоставяне на финансова помощ или чрез приемане на премествания.

Желанието да се измислят нови правила за миграцията беше подтикнато от събитията през 2015 г., когато над 1 млн. души потърсиха убежище в Европа, половината от които бягаха от Сирия. Реакцията на Брюксел изпита единството на блока, тъй като страните критикуваха начина, по който Гърция, която прие по-голямата част от бежанците, се справяше с кризата. Някои от страните възстановиха граничния контрол, за да спрат бежанците да пътуват по-нататък в рамките на блока, и отлагаха план за спешни премествания на хора.

Реакцията на Европейската комисия беше да засили сътрудничеството с Турция, като Анкара се съгласи да приеме обратно сирийски мигранти, достигнали нелегално до Европа. Блокът трябваше да постигне споразумения за миграция и с други страни, включително Тунис, Египет и Ливан.

На ЕС ще са му необходими години, за да постигне споразумение, което да преодолее позициите на граничните държави. Те изискват повече подкрепа при работата с търсещите убежище от държавите във вътрешността на блока, които пък смятат, че твърде много хора пристигат и се движат из Европа без разрешение или надзор.

Заради разширяващата се подкрепа за крайнодесните сили центристките партии в страните от ЕС все повече възприемат по-твърд подход към миграцията. В Швеция например смятат, че нова бежанска криза не е опция. „Все още виждаме последствията от случилото се преди 10 години. И това не е само ситуацията в Швеция, но бих казал, че и другаде в Европа“, коментира шведският министър на миграцията Йохан Фосел.

„Реформирането на правилата отне много време, защото ЕС трябваше да запълни вакуума на доверие със законодателство“, коментира Алберто Хорст Найдхард, ръководител на програмата за миграция на Европейския политически център. „Днес това доверие остава много крехко“, добавя той.

Според него кризисните разпоредби няма да попречат на държавите да прибягнат до затваряне на граници, ако се стигне до нова масова миграция към Европа. Той твърди, че независимо дали поради „истинска загриженост за хуманитарната ситуация в региона“ или поради страхове от нейното въздействие върху Европа, най-добрият залог за ЕС е да подкрепи усилията за стабилизиране и предлагане на защита в Близкия изток.