Испания върви в противоположна на Европа посока и разхлабва имиграционните правила

Испания върви в противоположна посока на останалата част от Европа и разхлабва имиграционните си правила в момент, когато други големи икономики ги затягат, пише Investing.com. Според неотдавнашна бележка на Capital Economics, испанското правителство е предприело целенасочени стъпки през последната година за разширяване на каналите за легална миграция и улесняване на получаването на разрешение за пребиваване от недокументираните мигранти.

През май Испания намали периода, през който недокументираните мигранти трябва да живеят в страната, преди да отговарят на условията за разрешение за пребиваване, и опрости процедурите за легална имиграция.

Правителството очаква броят на узаконените мигранти да се увеличи от около 200 хил. души през 2024 г. до приблизително 300 хил. души годишно, което се равнява на 0,6% от населението през следващите три години.

Очаква се и събирането на семейства да се засили като тенденция, тъй като мигрантите водят роднини при себе си.

Либерализацията идва в момент, когато други европейски държави възприемат по-рестриктивен подход. Великобритания например намали нетната имиграция от 1,3% от населението през 2022 г. до 0,6% през 2024 г., докато Германия и Италия се фокусираха върху по-строго прилагане на правилата и депортиране.

Разминаването на Испания, отбелязва се в доклада, произтича от комбинация от икономически, социални и геополитически фактори. В икономически план силният пазар на труда на Испания е основен двигател. Имиграцията има тенденция да се увеличава, когато безработицата спадне, а вътрешното търсене се очаква да остане силно, което ще намали безработицата още през следващите години.

Със застаряващото местно население имиграцията помага за поддържане на растежа на работната сила, който според Capital Economics ще се увеличава с близо 1,5% годишно.

Този приток подкрепя растежа на БВП, който се прогнозира да бъде средно 2,5% през 2026 г. и 2% през 2027 г., над средното за еврозоната от 1%.

Езиковите и културни връзки на Испания с Южна Америка я превърнаха в естествена дестинация за мигранти от този регион. Повече от две трети от новопристигналите през 2023 г. са от Южна Америка в сравнение с около 15% от Африка.

Затягането на имиграционните правила в САЩ може допълнително да пренасочи миграционните потоци от Южна Америка към Испания.

Съществуват потенциални предизвикателства. Постоянният недостиг на жилища и нарастващите разходи биха могли да обезкуражат някои мигранти, въпреки че в доклада се казва, че подобни условия в предишни години не са възпрепятствали имиграцията значително.

Политическият риск е друг фактор: дясната партия VOX, която се застъпва за по-строги имиграционни правила, би могла да придобие влияние, ако се присъедини към бъдещо коалиционно правителство с консервативната Народна партия.

Въпреки това, всякакви ограничения вероятно ще бъдат насочени към имиграцията от Северна Африка, а не към притока на хора от испаноговорящите страни в Южна Америка.

Въпреки че нарастването на имиграцията стимулира икономическия растеж, то не подобрява производителността. Голям дял от родените в чужбина работници в Испания нямат особено образование и работят на непълен ден или заемат по-нискоквалифицирани работни места, което ограничава печалбите от продукцията на работник.

Образователните резултати сред имигрантите от второ поколение също са по-слаби, отколкото сред децата на родители, родени в страната, което поражда опасения за бъдещите тенденции в производителността.

Въпреки тези недостатъци, испанското правителство изглежда е ангажирано с либералния си подход. Комбинацията от търсене на работна ръка, демографски натиск и тесни културни връзки със страните, от които идват мигранти, предполага, че имиграцията ще остане централна за икономическата и социалната политика на Испания в обозримо бъдеще.