fallback

Рейтингът на САЩ – понижен не заради невъзможност, а заради нежелание за плащане

Standard&Poor's ясно поставиха акцента върху политическите моменти от управлението на държавния дълг

12:52 | 08.08.11 г. 7

За да разберем последиците от понижението на рейтинга на американския държавен дълг с една степен до АА+ от страна на Standard & Poor's, първо трябва да разберем защо тази стъпка бе предприета, и което е може би по-важно, какво не бе част от причините за нея, пише Forbes. Нека започнем с второто.

Заглавието на съобщението за понижението бе много показателно, особено по отношение на словореда: "Дългосрочният рейтинг на САЩ понижен до АА+ заради политическите рискове и нарастващото дългово бреме". Когато четем изявлението, става ясно, че рейтингът не е понижен, защото САЩ не могат да си плащат дълга днес - напротив, те могат.

Рейтингът бе понижен, защото американските лидери за малко да не успеят да се съгласят да си плащат дълговете днес. Ето защо основният фокус на S&P бе върху процеса, използван за увеличаване на тавана на дълга. Възможността да си плащаш дълговете е едно, но изборът да го направиш е съвсем различно нещо.

Без да обсъждаме въпроса дали понижението е оправдано, S&P определено са прави да се фокусират върху политическия процес. Да си представим републиканците и демократите като двама партньори във фирма за недвижими имоти. Те имат средствата да заемат парите, които им трябват, за да продължат да работят, включително да обслужват дълговете си. Те обаче почти не успяха да се съгласят да предприемат стъпките, необходими, за да плащат дълга, т.е. да повишат тавана на дълга - именно това бе причината за понижението.

Способността на кредитополучателя да обслужва дълга си и способността му да постигне съгласие да обслужва този дълг са две различни неща.

Ето защо продължителната реторика и индикациите, че някоя от страните може да пожелае да обяви неплатежоспособност, ще има същия ефект както при партньорство в сферата на недвижимите имоти в подобна ситуация: те ще плащат по-високи лихви и в определен момент, ако това продължи достатъчно дълго, ще им бъде все по-трудно да вземат пари назаем.

Има ли възможност дългът на САЩ да се повиши до степен, при която на страната да й се наложи да започне да плаща по-високи лихви? Да. Като се има предвид какво се случи в ЕС и лихвата по държавните ценни книжа с 10-годишен матуритет, като че ли още не сме стигнали дотам.

При тези нарастващи опасения защо лихвите по държавнните ценни книжа на САЩ все още не са се изстреляли нагоре? Въпреки че има няколко причини, включително благоприятните очаквания за инфлацията, в близко бъдеще САЩ могат до голяма степен да благодарят на ЕС.

Лихвите по държавните ценни книжа на САЩ са функция, наред с други неща, на инфлацията, кредитоспособността на САЩ и възможностите за инвестиции в алтернативен суверенен дълг.

Неспирните страхове от неплатежоспособност по държавния дълг на различни членки на ЕС прави САЩ, въпреки политическата си нефункционалност, да изглеждат по-добре, отколкото биха изглеждали при други обстоятелства.

По-широкото въздействие върху бизнес имотите може би ще засегне основно търсенето, поне в краткосрочен план. Компаниите и потребителите вече се колебаят при харченето.

Пониженият рейтинг на САЩ вероятно ще увеличи тази колебливост, като се има предвид несигурността, която създава. Възможно е отрицателно въздействие върху доверието на потребителите и бизнеса, а оттам и върху разходите, което би могло да доведе до по-слаба икономическа активност и в резултат – по-ниско търсене на бизнес имоти, поне в средносрочен план.

На този етап като че ли негативният ефект върху капиталовите разходи в САЩ е минимален, а именно те са началната точка, от която се определят капиталовите разходи на имотния сектор.

Това обаче може да се промени в бъдеще. Дали това ще се случи зависи от много фактори, включително, както правилно посочи S&P, от функционалността на партньорството между републиканците и демократите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 08:38 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Анализи виж още