Скок в наеми и продажби поставя на изпитание пазара на недвижими имоти в Кипър

Големите инвеститори срещу средната класа

Най-сериозната причина, довела до жилищния проблем и кризата с високите наеми в Кипър, е „провежданата от правителството сгрешена политика в областта на строителството и недвижимите имоти, която е съобразена с нуждите на големите инвеститори, а не с нуждите на хората”, смятат от нововъзникналото гражданско протестно движение в Лимасол. В серия от протестни акции през миналата година местни групи и инициативни комитети, обединени срещу високите наеми, заявиха, че според тях усилията на правителството за привличане на чуждестранен капитал чрез значими проекти като изграждането на високи луксозни сгради са довели до оскъпяване на жилищния пазар над възможностите на обикновените жители.

Гневът им бе насочен към многобройните луксозни небостъргачи, които никнат в Кипър и променят градския пейзаж. „Кулите”, както ги наричат на острова, израстват през последните две години на фона на силна критика и безпокойство от страна на специалисти по урбанизация и околна среда. Според тях новите сгради се изграждат хаотично, в нарушение на градоустройствените планове, без оценка за въздействието им върху околната среда и без да е проведено обществено обсъждане за тях.

Въпреки протестите, жалбите и заведените съдебни дела, строящите се и с подадени заявления за разрешение кули са вече около 100 в цялата страна. Лидер е Лимасол, където получилите разрешение и очакващите регулаторно одобрение небостъргачи доближават 60, като първите е предвидено да бъдат завършени през тази и следващата година.

В апетитите на строителните компании да изграждат небостъргачи, чиито луксозни апартаменти се предлагат за „златните визи” на чуждестранни инвеститори, специалисти и потърпевши граждани виждат още една причина за липсата на строителство на жилища за средната класа. Освен това тези „кули” упражняват инфлационен натиск върху пазара, довеждайки до неговото оскъпяване. „Високите сгради в Лимасол през последните години бяха конструирани, за да се задоволи търсенето в пазарния сегмент на инвеститорите, които искат да получат виза или кипърски паспорт. Те не се изграждат, за да се реши проблемът с недостига на жилища, пред който е изправена страната, а за да могат надценените крайбрежни апартаменти да бъдат продавани на чужденци”, признават и предприемачи от строителния бранш.

„Високите сгради, астрономическите наеми и комерсиализацията на общественото пространство са явления, пряко свързани с икономическата криза. Развитието на „кулите” не се осъществява от името на гражданите, а срещу тях, като се изключват финансово уязвимите социални слоеве, за да се извлекат повече печалби за строителни предприемачи, адвокатски кантори, държавни служители”. Така коментираха ситуацията потърпевшите лимасолци по време на митинга пред Президентския дворец в Никозия в началото на декември миналата година.

В специална петиция нововъзникналите в Лимасол протестни инициативи настояват президентът на Кипър незабавно да замрази процедурата за издаване на разрешителни за високи сгради до изготвянето на общ градоустройствен план и подготовката на оценката за въздействието им върху околната среда.

Факт е, че големият интерес на богати инвеститори от трети страни, най-вече Русия, Китай, арабски страни, към паспорта на Кипър и ЕС, осигурява основния приток на купувачи за луксозните нови небостъргачи, на които строителните предприемачи бързат да продават. Програмата за натурализация и гражданство срещу инвестиции, която през миналата година правителството преименува на „Кипърски инвестиционен план”, изисква кандидатите да вложат 2 млн. евро в кипърски компании или недвижими имоти. Най-малко с 500 000 евро от цялата сума те трябва да закупят дом за постоянно пребиваване, който трябва да запазят като своя собственост в продължение на 3 години. След няколко години Лимасол ще се изправи пред изключителната възможност да бъде доминиран от високи луксозни кули с празни апартаменти, докато в същото време няма да има жилища на достъпни цени за местните жители, предупреждават отсега експерти-урбанисти.

От 2013 г., когато програмата бе въведена като инструмент за борба с икономическата криза, досега паспорти на ЕС чрез Кипър са получили 3336 чужденци от трети страни, от които в държавния бюджет на страната са влезли около 4.8 млрд. евро.

Официалните статистически данни показват, че през 2018 г. именно чужденците значително са засилили пазара на недвижими имоти, като близо половината от сделките са с не-кипърски граждани. От общо 9242 продадени имоти, 4421 са закупени от чужденци, като 2993 от новите собственици са от трети страни /извън ЕС/.

Чрез програмата за „гражданство срещу инвестиции” Кипър може да създаде нов балон в сектора на недвижимите имоти, тъй като този пазар нараства със скорост, която не е в синхрон с основните показатели на икономиката на страната, опасяват се икономисти и финансисти.