Банките в Полша седят върху ипотечна бомба със закъснител

През 2006 г. полската двойка Марек и Малгожата Ржевуски купила къща в покрайнините на Варшава, защото очаквали дете и искали "повече пространство и собствена градина“, пише Financial Times.

Подобно на стотици хиляди други полски купувачи на жилища по онова време те били посъветвани от банката си да вземат ипотечен кредит в швейцарски франкове, за да се възползват от по-ниските лихви в Швейцария в сравнение с Полша. Никой не обсъждал обратната страна на монетата с въвеждането на валутен риск в 30-годишен ипотечен кредит на стойност 200 хил. швейцарски франка (205 хил. долара).

„Това беше представено като най-добрата възможност на пазара. Швейцарският франк беше много стабилен и много популярен и ние познавахме много хора, които бяха направили същото“, спомня си Марек.

Но две години по-късно започва световната финансова криза. Инвеститорите се насочват към швейцарския франк като убежище от сътресенията на пазара и стойността му нараства спрямо полската злота и други валути. Сега франкът струва над два пъти повече спрямо валутния му курс от две злоти преди кризата.

Кредитната практика е прекратена през 2008 г. Но в следващите години тя се превръща в бомба със закъснител за полския банков сектор, тъй като клиенти като семейство Ржевуски започват да печелят дела, принуждаващи банките да поемат цената на валутен залог, който зрелищно се обърква.

Ако притежателите на ипотечни кредити продължат да печелят съдебните си битки, държавни ръководители и банкери предупреждават, че някои банки може да се сринат.

„Моето задължение е да вдигна червения флаг, защото ако се правим, че всичко е наред, ще имаме някои драматични последици“, коментира Яцек Ястребски, председател на финансовия регулатор KNF в Полша.

Ипотечни кредити в швейцарски франкове са продавани и в други части от Централна и Източна Европа, но след като швейцарският залог се оказва погрешен, правителствата в много други страни се намесват, за да въведат ограничения върху базираните на валутния курс вноски по кредитите или да ги преобърнат в местна валута.

В Унгария през 2014 г. правителството принуди банките да превърнат заеми в чуждестранна валута на стойност 12 млрд. долара във форинти. В Хърватия сходна програма за превалутиране на следващата година струва на банките около 1 млрд. долара.

Вместо това Полша позволи на проблема с швейцарския франк да се запази и много кредитори все още имат значителна експозиция. Банките имат 347 хил. заема в швейцарска валута в счетоводните си баланси на обща стойност 14,3 млрд. швейцарски франка, сочат данни на KNF.

Ако съдилищата решат, че всяка банка трябва да поеме пълните разходи за швейцарските си инвестиции, Ястребски се опасява, че поне една-две може да фалират.

Една банка вече рухна. Десетият по големина кредитор в страната Getin Noble трябваше да бъде спасяван през септември от Полския държавен фонд за банково гарантиране и от консорциум от банки. Спасителната програма на стойност 10,3 млрд. злоти (2,2 млрд. долара) беше най-голямата в Полша от съветската ера насам.

Getin вече преживя няколко години на загуби заради агресивната си продажба на ипотечни продукти, но тя също така имаше силна експозиция към швейцарския франк, който съставляваше една четвърт от кредитния ѝ портфейл.

Полските банки са заделили общо 30 млрд. злоти, за да покрият кредитирането си в швейцарски франкове. Но окончателната им сметка може да нарасне с още 100 млрд. злоти, ако съдилищата постановят, че е трябвало да получават нулеви приходи от лихви по недействителни ипотечни кредити в швейцарски франкове, казва Ястребски.

Полски съдилища вече анулираха много ипотечни кредити в швейцарски франкове, след като постановиха, че банките са използвали „злоупотребяващи“ валутни курсове в сравнение с тези на Полската централна банка.

Но съдебната битка в последно време се пренасочи върху въпроса дали банките са имали право да налагат плащания на клиентите си за използването на техния капитал до анулирането на ипотечните им кредити – проблемът беше поставен миналия месец от съд във Варшава и пред Съда на ЕС.

Ако съдилищата в Полша и Европа вземат страната на потребителите, потенциалните последици ще бъдат по-лоши. До пет банки ще бъдат тласнати до ръба на фалита при този по-лош сценарий, предупреждава Чезари Стипулковски, главен изпълнителен директор на mBank.

Съдиите може в крайна сметка да принудят банките да спрат да кредитират, отбелязва той. „Не може да имате функционираща система, когато хората получават апартаментите си безплатно, като не плащат нищо за използването на капитал и не поемат никаква част от риска“, допълва Стипулковски.

Съдебната битка се случва в момент, когато банките вече трябва да се справят с цената на осеммесечната кредитна ваканция, предоставена през юли от правителството, за да помогне на притежателите на ипотечни кредити да се справят с инфлацията, която миналия месец се ускори до 26-годишен връх от 17,9%.

На 8 ноември mBank се присъедини към други полски институции с влошени финансови резултати. За третото тримесечие тя обяви загуба от 2,28 млрд. злоти спрямо печалба от 27 млн. злоти същия период на миналата година. Германската ѝ компания майка Commerzbank вече обяви през септември еднократен разход от 490 млн. евро, за да подсигури mBank спрямо експозицията ѝ към заеми в швейцарски франкове.

Докато инфлацията се ускорява, полската икономика се свива след нашествието на Русия в Украйна.

Настоящата несигурност заради войната също контрастира с прогнозите за стабилен растеж преди две десетилетия, когато политици насърчаваха вземането на заеми в швейцарски франкове, защото никой не искал да „лишава кредитополучателите от мечтите им да имат собствен апартамент“, казва Ястребски.

Сега той се опасява от перфектна буря за по-широката полска икономика. „Банкова криза в съчетание с енергийна криза и геополитическа ситуация може да се превърне в катастрофа“, казва Ястребски.