В. Съйков: Запазването на стабилността на пазара на имоти е постижение

- Ако доскоро се търсеше най-евтиното, дори с цената на множество компромиси, какво наблюдавате сега?

- Всеки търси това съотношение, което може да си позволи за съответния вид жилище и район. Истината е, че пазарът е силно диференциран съобразно икономическото разслоение на населението, но мога да кажа, че в различните сегменти и ценови категории съществува равновесие. Смята се, че колкото отиваме по-нагоре в ценово отношение, изборът става по-лесен, но не е точно така, защото се повишават критериите на клиентите. Мнозинството от имотите в по-високите ценови категории по редица показатели не отговарят на търсенето. Голямата част от тези имоти имат недостатъци, с които такъв купувач трудно би се примирил.

- Какви тенденции наблюдавате при търсенето и предлагането на жилищата старо строителство, включително и в панелните комплекси?

- Жилищата в панелните комплекси, напук на всички прогнози през последните две десетилетия, продължават да се продават по две основни причини. Първо – те са по джоба на масовите клиенти, които имат ограничени ресурси и които имат остра необходимост да си решат жилищния проблем с определена сума пари, с които разполагат, без значение дали става въпрос за пари в брой, или за кредит. Другата причина е, че те са апартаментите с най-добро разпределение и когато един панелен блок е добре поддържан, той все още предлага доста прилични условия за живот, които хората с ограничени ресурси могат да си позволят. Да не говорим за наличието на зелени площи, места за паркиране около тези блокове. Не е само цената единственият плюс на старото панелно строителство.

Оттук насетне основният въпрос е ще се намерят ли сили, воля и пари тези блокове да се санират. В тях живее огромна част от градското население. Примерът, който Германия даде в източната ѝ част още в началото на 90-те години, е красноречив. Много делегации ходиха да гледат какво беше направено за изключително кратко време в Берлин и други големи източногермански градове, но без резултат. Ако този опит се приложи в България, наистина тези жилища ще имат втори живот. Ако продължаваме в тази област само да си приказваме и да се отчитат резултати от порядъка на десетки жилища санирани на фона на съществуващите стотици хиляди, проблемите ще се задълбочават.

Този проблем няма друго решение, освен санирането по немски образец. Няма как всички тези хора в рамките на десетилетие да бъдат изнесени в нови сгради. Няма кой да построи толкова жилища, няма как огромни части от градовете да бъдат съборени и на мястото на тези блокове да се построят нови, защото това ще струва още по-скъпо.

- Доколко обаче високият дял на частната собственост у нас не задълбочава проблема, имам предвид неразбирателствата между съседи?

- И в Германия има висок дял на частната собственост, но това не пречеше на държавата да реши проблема за няколко години. Говорим за държава, която има ясна програма за действие и която заделя необходимия ресурс да се извършат тези действия. Естествено, държавата сама не може да свърши всичко. Връщам се отново на икономическите фактори, които влияят на пазара на имоти. Ако икономиката върви напред и хората получават все по-добри доходи, ако предприемачите получават достатъчно добри печалби и имат перспективи за развитие, ще се събират повече данъци, ще се вдигат и пенсиите. Тогава ще се съберат ресурси този проблем да се реши. Ако се затварят производства, ако хората в активна възраст масово емигрират, ако тук остават тези, които се нуждаят от социални помощи, тогава и този проблем, заедно с всички други, ще се задълбочава.

- В последно време се забелязва от статистическите данни, че има опити за ръст на цените в определени райони. Доколко това е трайна тенденция?

- На фона на всички фактори, които влияят на пазара, бих казал, че тези тенденции са в рамките на статистическата грешка. Даже ми беше интересно, че в най-динамично развиващите се пазари на имоти, в основни градове, водещи градове, през миналото тримесечие имаше лек спад на цените. В същото време в градове, които са сред най-пострадалите от обезлюдяването и икономическата криза, имаше леко движение нагоре. Това съвсем не откроява тенденция, защото това не значи, че във Видин, Монтана или Търговище пазарът тръгва нагоре, нито че във Варна и Бургас ще тръгне надолу. По-скоро това са моментни колебания и движения на тези пазари и много зависи как ще се развият събитията през есента и зимата.

Ако запазим стабилност на пазара като брой сделки и като цени, това ще бъде един малък успех. Ако постигнем умерен ръст най-вече в броя на сделките, защото това движи пазара всъщност, а не скоковете в цените, пазарът ще стои по-добре и ще означава, че се вливат свежи пари. Трябва да преминем през значително увеличение на броя на сделките, да се промени съотношението между търсене и предлагане – повишеното търсене да е намалило запасите от жилища на пазара и това да доведе до ръст на новото строителство и на цените. Това е нормалният механизъм на развитие на пазара. Ако при сегашните съотношения ние гоним някакъв по-сериозен ръст на цените, той би бил в известна степен изкуствен и няма да генерира дългосрочен растеж.

Пазарът на имоти е много по-подвластен на въздействието на външни и вътрешни икономически фактори. Пазарът на хляба и на киселото мляко например са подвластни също на явления от най-различен характер, но въпреки всичко там потреблението се колебае в тесни граници, докато пазарът на имоти може да замре почти напълно, както го видяхме в предишни години, а може да преживее и сериозен бум, какъвто също наблюдавахме. Хората, които имат свободни пари, могат да си купят апартамент, вила, ваканционен имот в България или в чужбина, стига да виждат добра финансова перспектива. Дали българските граждани и чуждестранните инвеститори ще се ориентират към покупки у нас, зависи много от стабилността на икономическата среда и от успеха на водените политики.