Има ли бъдеще икономиката на щастието?

Измерването на благосъстоянието на една нация е задача, обсебила въображението на много поколения икономисти и политици. Наскоро в Бутан дори бе въведена една различна икономическа мярка, известна като "брутно национално щастие". По този начин намиращата се в Хималаите монархия направи първите по-сериозни стъпки в развиването на т. нар. „икономика на щастието”, пише Financial Times.

Нейните корени могат да се проследят назад във времето до 1934 година, когато нобеловият лауреат по икономика Саймън Кузнец казва пред американския Конгрес, че благоденствието на една нация не може да се измери с показателите за национален доход.

Британският премиер Дейвид Камерън е най-скорошният пример за политически лидер, който взе каузата за измерване на благосъстоянието на една държава присърце. Той обяви, че Великобритания ще потърси алтернативни измерители, които да показват прогреса на британската нация "не само чрез това с колко расте икономиката, но и чрез това колко се е подобрил животът, и то не само стандартът на живот, но и качеството на живот като цяло".

И докато анализаторите подозират, че мотивите на политиците да подкрепят подобни каузи се свеждат до желанието да поласкаят избирателите и да представят икономиката в по-добра светлина, развитието на икономиката на щастието набира инерция.

Възприемането на щастието обаче е едно нещо, докато измерването му е отделен въпрос. Би могло да се каже, че има три възможни начина за измерване на благосъстоянието на една страна.

Единият е да се използва отдавна установената система на националните сметки, която да се приспособи по такъв начин, че да отразява по-добре националното благоденствие.

Вторият начин е като се съберат данни за обективни измерители, които да са правдоподобно свързани с благосъстоянието – всичко от очакваната продължителност на живота до престъпността, процентът на самоубийства, или на неравенството в доходите.

Третият вариант, който не изключва предишните два, е да се измери националното благосъстояние чрез директен подход, като хората оценят по скалата от едно до десет своето благоденствие.

От политическа гледна точка проектът за измерване на националното благосъстояние изглежда принадлежи на център-ляво. Въпросът е дали има смисъл да се изчислява индекс на национално щастие, който да допълва данните за брутния вътрешен продукт и да помага на правителството да разбере в по-голяма дълбочина как функционира икономиката.

Преди да се мисли обаче какво могат да направят правителствата с индекса на щастие трябва да се намери начин как да се измерва той. Най-лесният начин да се разбере дали някой е щастлив е като се вземе оценката му за живота, който води като цяло.

Още по-добре би било обаче индексът да се фокусира върху конкретен набор събития, за да се установи какви чувства създават те.

Един такъв пример е "методът за пресъздаване на един ден", разработен от психолога Норбърт Шварц, икономистите Алън Крюгер (доскоро главен икономист на финансовото министерство на САЩ) и Даниел Канеман, който е психолог и носител на Нобелова награда в областта на икономиката. Чрез този метод хората си припомнят, епизод по епизод, събитията от предишния ден и най-разпространените чувства, които ги придружават - стрес, спокойствие, изтощение.

Казано накратко, единият подход за измерване на щастието залага на удовлетвореността от живота като цяло, а другият - на настроението. И двете мерки са доста различен начин да се интерпретира щастието. Разликата си проличава от проучване, което показва, че американските жени са два пъти по-доволни от живота си от французойките, които обаче прекарват по-голяма част от деня си в добро настроение.

Според икономисти това показва, че удовлетвореността от живота и настроението са много различни неща, които имат различни причини и последствия. Това означава, че ако политиците искат да включат измерването на щастието в националните статистически рамки, то те трябва да отчетат тази разлика.

Едно от най-известните (макар и критикувани) открития на икономиката на щастието е „Парадоксът на Ийстърлин”, който гласи, че парите купуват щастие във всяко едно общество, но въпреки това хората в по-богатите общества не са по-щастливи от тези със средни доходи.

Екип от икономисти в САЩ вече разработи по-лека версия на метода за пресъздаване на един ден, която може да се осъществи като допитване по телефона. Бюрото по трудова статистика в САЩ вече проведе първото подобно проучване по новия метод, като първите данни се очакват в началото на 2011 г.