На един език ли говорят теорията и практиката? Ценят ли работодателите придобитите извънаудиторни знания и умения на студентите? Осигуряват ли ги висшите училища?
Investor.bg потърси отговор на тези въпроси от част от участниците в конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката“.
Ето какво сподели един от лекторите на събитието - Пол Хелибрьонер, старши вицепрезидент „Човешки ресурси“ за Европа, Близкия Изток и Тихоокеанския район в Axway.
- Предлагат ли българските университети необходимите теоретични и практически знания и умения на студентите, за да могат те да се справят по-лесно на своето първо работно място?
България има невероятен потенциал да се превърне в сериозен източник на квалифицирани ИТ експерти. Много сме доволни от нивото на познания на своите местни служители. Да, ние инвестираме в трейнинги в началото, обикновено от 6 месеца до година, но това напълно си заслужава. Практическите знания са нещото, което липсва в румънското и българското образование в сферата на ИКТ. Стажантските програми и трейнингите по време на работа имат за цел да компенсират това.
- Работодателите ценят ли придобитите от студентите знания и умения извън учебните програми? Колко важни са те?
Работодателят цени крайния продукт от всички форми за придобиване на знания, т.е. реалните умения, които служителят демонстрира. Когато провеждаме интервюта, ние даваме практически тестове, които ни показват нивото на разбиране и познанията, които притежава кандидатът. Бих желал да апелирам всички млади студенти и професионалисти (и всъщност не само младите) да продължават да четат и обогатяват своите знания по всякакъв възможен начин. Ако изпитват страст към това, което правят и продължават да търсят предизвикателства, то тяхната работа ще се усъвършенства и ще постигат бърз прогрес в кариерата си.
- Трудно ли е да се открие перфектният служител?
По-скоро въпросът е до откриване на перфектната комбинация между служител и работодател, както се казва „за танго са нужни двама”. Когато наемаме хора, ние не само търсим определени технически умения, но също така обръщаме внимание на "меките умения" и на възможността да се впишат в екипа, което от своя страна ще направи и нас, и кандидатите щастливи.
- Как мислите – какъв вид качества и умения описват „перфектния служител”?
Вероятно същите, които описват перфектния работодател – компетентен и информиран, лоялен, надежден, кооперативен, загрижен, въвлечен. Както казах, изискванията са двупосочни и често отношенията са причинно-следствени - едното предизвиква другото. Нашата цел е да предложим перфектната работна среда, а след това да открием човека, който ѝ пасва перфектно. Горд съм да споделя, че досега това се получава. В България имаме служители, които са с нас от самото начало на компанията. Става въпрос за 7,8,10 години, които са наистина впечатляващи, особено в нашия бизнес.
- Можете ли да ни дадете успешен пример от Вашата 20-годишна кариера за добър контакт и диалог между бизнеса, университетите и студентите?
Финансираната от Европейския съюз програма FP7 и другата, която сега се прилага успешно - Horizon 2020, осигуряват идеални възможности за стимулиране на взаимодействието между университетите и компаниите. Има проекти с повече от 12 университета, които осъществяват връзка и се координират с бизнеса. Нашият опит е главно свързан с провеждането на лекции и предаването на знания. Студентите са заинтересовани предимно от споделяната информация и възможността да посетят лекциите ни. Но нивата на отговорност от страна на административните отдели се различават силно в отделните университети.
В някои организацията е перфектна и студентите успяват да извлекат максимума, а в други няма достатъчно разпространена информация вътрешно и малко студенти успяват да се възползват от инициативата. В Румъния се опитахме да стартираме трейнинг програма за кадри по специалността „качествен контрол“ и също така се опитахме да проучим как стоят нещата в България, но се оказа, че административни пречки и липсата на гъвкавост на системата не позволяват осъществяването на такава програма. Това е нещо, което трябва да променим.
- Какви са съвременните предизвикателства пред студента, изучаващ софтуерно инженерство?
Вероятно да има търпението да натрупа задълбочени знания и да разбере фундаменталната наука. След това да поддържа ентусиазма си и да навакса с практическата част. Едното не може без другото. Относно високите мениджърски позиции, нашите наблюдения показват, че кандидатите с повече жизнен опит и зрялост са най-успешните.
- Конкурентоспособни ли са българските студенти спрямо своите европейски връстници, например?
Образованието в сферата на ИКТ в Румъния и България е с по-малка практическа насоченост спрямо други държави и студентите се нуждаят от по-дълъг период на вътрешен трейнинг. Но веднъж щом влязат в крак с нещата, българските експерти се превръщат в невероятни таланти. Нашите най-млади служители са именно в България. Например, добър софтуерен инженер в България е на 25-30 години, докато в Германия диапазона е 35-45 години.
- Какви са Вашите препоръки към бизнеса в България?
Вместо да давам препоръки, бих предпочел да споделя свой личен опит, с надеждата да е полезен, а именно, че инвестирането в младите таланти се отплаща. Стажантски програми, трейнинги, встъпителни програми - ние сме доволни от всички ресурси, които сме инвестирали в екипите си.
- А какви са Вашите препоръки към българските студенти и университети?
Работете за справяне с огромната разлика между търсенето и предлагането на качествени експерти в сферата на ИКТ. Развивайте се спрямо индустрията, инвестирайте в бъдещето и това рано или късно ще Ви се отплати.
Конференцията „Образование и бизнес – на един език ли говорят теорията и практиката” се организира в партньорство с Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware. Организатори на събитието, което ще се проведе на 24 март в София, са Bulgaria On Air и Investor.bg, в сътрудничество с Bloomberg Television.
Регистрирайте се за участие в конференцията тук


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Как Иран и Русия могат да заобиколят блокадата на Тръмп през Армения?
20-годишна забрана за ново строителство на Санторини и Миконос
Флорънс Пю отрече да си е правила пластична операция
Принц Хари би се върнал в армията заради продължаващата война между Русия и Украйна
преди 12 години """""Виваком, Българска банка за развитие, Висшето училище по застраховане и финанси и VM Ware."""'Даааа, системата има нужда от слуги! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Човешки ресурси"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Ако някой има превод, моля да го направи!Значи, като си раждаме децата, създаваме ресурс!Да им....... извергите гадни!Не ни наричат роби, щото не е демократично, ами ресурс! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Да и затова инвестирайте в нашите таланти. Когато дойдат те ви се отплащат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар