Трудният преход към новата валутна система

Бързото разрастване на световната икономика, увеличеното потребление и търговия извадиха на преден план необходимостта от стабилна резервна валута. Тази роля в момента се изпълнява само от щатския долар, но това започна да създава редица усложнения. Поради това не е изненадващо, че все повече страни призовават щатския долар да се замени от друга, „по-международна“ резервна валута.

Наскоро управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан заяви, че светът не може да разчита повече на една валута да поддържа финансовата стабилност. В ролята на новата резервна валута се предлага да влязат специалните права на тираж (СПТ), известни още като валутата на МВФ. Те представляват кошница от четири валути - долар, евро, йена и лира, с определено тегло.

Избирането на СПТ за нова глобална валута изглежда уместно поради ред причини. От една страна те ще позволят да се избегне рискът от обезценка на долара. Този риск е най-значим за страни като Китай и Япония, които притежават големи количества доларови резерви и дългови книжа, деноминирани в долари. Чрез СПТ валутният риск ще бъде ограничен поради използването на кошница от няколко валути.

Стабилността на СПТ вероятно ще стимулира световната търговия, защото централните банки няма да държат толкова големи валутни резерви заради риска от обезценка. Освен това броят на валутите в състава на СПТ може да нарасне през следващите 10-15 години, според МВФ. Те ще могат да включват и валутите на страни като Китай и Бразилия, които имат все по-голям дял в световната икономика.

Господстващото положение на долара не е било такъв проблем, докато развити страни като САЩ са диктували икономическия растеж, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Сега на преден план обаче със своя бурен икономически растеж застанаха държави като Китай, Индия и Бразилия. С тяхното разрастване търсенето на резервни активи също ще расте.

Предлагането обаче ще зависи от това дали САЩ продължава да поддържа огромния дефицит по своята текуща сметка и да емитира дългови книжа в долари, за да го финансира. Това означава, че ако САЩ спре да поддържа дефицита по текущата си сметка и престане да предлага резервни активи, ликвидността ще пресъхне и растежът на световната икономика ще бъде затруднен.

Освен това да се разчита само на една валута не е логично от икономическа гледна точка. Във времена на икономическа или финансова несигурност инвеститорите често търсят убежище в по-безрискови и ликвидни активи. Ето защо, поради своя статут на резервна валута, доларът продължава да бъде убежище за спестяванията на света въпреки нулевите лихвени нива в САЩ и противно на икономическата логика.

Щатският долар е успял да си извоюва ролята на глобална резервна валута благодарение на редица свои предимства и в продължение на години това е подкрепяло щатската икономика. Много анализатори обаче смятат, че изборът на нова резервна валута ще бъде по-доброто решение за САЩ в дългосрочен план и ще позволи на американската икономика да следва по-устойчив модел на растеж.

Според американския икономист и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц превръщането на долара в световна резервна валута има голям принос за трансформацията на САЩ от износител на стоки в износител на държавни ценни книжа. Той е на мнение, че въвеждането на алтернативна резервна валута ще съкрати големия търговски дефицит на страната и ще увеличи заетостта в икономиката.

Статутът на долара като резервна валута е в тежест и за Федералния резерв, който управлява паричната политика на САЩ. Централната банка на най-голямата икономическа сила в света трябва да балансира между стабилността на финансова система в страната от една страна и опасните последици, които могат да се появят заради употребата на долара като резервна валута от друга.

Въпреки ясната необходимост от алтернативна валута въвеждането на СПТ като резервна валута е нелека задача. В сегашната си форма СПТ не са практични. Например облигациите, деноминирани в СПТ, могат да се търгуват само с централни банки. Ето защо те не могат да се конкурират с ликвидността на традиционните резервни активи, каквито са например щатските облигации.

Освен това идеята за нов валутен режим винаги набира популярност по време на ликвидни кризи като сегашната. Със стабилизирането на финансовите пазари и постепенното възстановяване на световната икономика обаче скептицизмът относно подмяната на щатския долар вероятно ще се завърне. Ето защо появата на новата световна валута може да не се случи толкова скоро.

Една резервна валута се ражда чрез увеличаване на нейния дял в резервите на централните банки и други икономически агенти. САЩ са постигнали това чрез способността и желанието да поддържат постоянен търговски дефицит. МВФ обаче няма как да изпълни тази роля. Освен това не е ясно кой ще определя предлагането на СПТ и как ще се избегне политизирането на въпроса.

Предимствата и недостатъците на СПТ трябва да се анализират в дълбочина, след като финансовата криза разкри слабостите на сегашната валутна система. САЩ не успяха да поддържат стойността на долара, който достигна своя пик през 2002 г., след което започна да поевтинява. В резултат на това редица страни започнаха да променят структурата на своите валутни резерви и намалиха неговия дял.

Във всеки случай изглежда, че по-широкото използване на СПТ може да подпомогне прехода към по-стабилна и гъвкава международна валутна система. Чрез използването на парична система, базирана на няколко валути, може да се избегне натрупването на дисбаланси в световната икономика и обратното движение на финансовата помощ от бедните към развитите страни.