Еврото пада заради подновени опасения за кризата с държавните дългове

Спекулации, че Гърция е помолила да преструктурира своя държавен дълг, които последствие бяха отречени от Атина, разтърсиха еврото в днешната сесия на валутните пазари и понижиха с повече от 1% водещите борсови индекси на Стария континент.

Финансовите пазари реагираха и на резултатите от парламентарните избори във Финландия, провели се тази неделя, след които националистическите формации са засилили позициите си, което може да попречи на одобрението на спасителния план за Португалия.

Малко след това излязоха публикации в гръцката преса, че Атина е помолила Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС) да преструктурира своя държавен дълг.

Това засили пониженията на еврото, което потъна с 1% до 1,4261 долара, докато борсовите индекси в Европа се понижиха заради разпродажби на акции от банковия сектор.

Най-силно пострадаха банките с по-значителни експозиции към държавния дълг на финансово затруднените страни от еврозоната.

Страховете на инвеститорите обаче намериха най-силно изражение в лихвените проценти по гръцките държавни ценни книжа (ДЦК). За тригодишните гръцки облигации те скочиха до непосилните за страната 20 на сто.

Изказване на анонимен представител на гръцките власти, че Атина не обмисля преструктуриране на дълга, успя да сложи край на спада на еврото и на европейските акции, но като цяло сесията на финансовите пазари в Европа протича под знака на избягване на по-рисковите активи.

Към 16:15 ч. българско време едно евро се разменя срещу 1,4314 долара.

Междувременно Испания успя да продаде ДЦК за 4,7 млрд. евро, но при значително по-високи лихвени проценти.

Отстъплението от валутите и акциите засили интереса към ценните метали като убежище в периоди на финансова несигурност и опасения за висока инфлация. Златото постави нов ценови рекорд от 1 489 долара за тройунция, докато среброто достигна нов 31-годишен връх от 42,35 долара за тройунция.