Когато Европейската централна банка (ЕЦБ) през миналата година обеща да направи всичко възможно, за да спаси еврото, като изкупува неограничено количество държавни облигации, германските медии изръмжаха. Един от най-популярните вестници – Bild, писа, че е вероятно да се стигне до силен ръст на инфлацията.
Година по-късно обаче инфлацията в еврозоната си остава куче, което така и не започва да лае. Проблемът е точно обратният – твърде ниска инфлация, пише FT.
Инфлацията падна до 1,1% през септмеври – почти наполовина от целта на ЕЦБ (2%). Дори в Германия инфлацията е под тази цел – 1,5 на сто.
Очакванията са през следващите месеци инфлацията да се понижи допълнително заради свиването на доходите и реформите на трудовия пазар. Централната банка обаче изглежда спокойна.
На последната му пресконференция председателят на ЕЦБ Марио Драги парира опасенията за спад на инфлацията и коментира, че “рисковете в средносрочен план са балансирани”. Централната банка обаче може да направи повече, например да влее ликвидност в банковата система чрез нова дългосрочна операция за евтини тригодишни заеми или да понижи още лихвите.
Едва ли обаче този подход ще спечели одобрението на мнозинството от управителния съвет в скоро време.
Бездействието има своята висока цена, тъй като безработицата остава на рекордно високи равнища. Още повече, че е лесно да се схванат мотивите на централната банка – потиснатият ръст на цените в известна степен компенсира свиването на доходите.
Рисковете, които обаче цитира Драги - по-високи цени на суровините и ръст на косвените данъци, не изглеждат сериозна заплаха за ценовата стабилност. Точно държавите в еврозоната с най-ниска инфлация имат отчаяна нужда от тласък на търсенето. Те са и изложени на основния проблем, свързан с дефлацията – ръст на разходите за дългово финансиране.
Нито намаляването на лихвите обаче, както и вливането на допълнителна ликвидност, няма да е панацея. Докато съществуват съмненията за стабилността на банките в Европа, дефлацията ще остане основна заплаха.
05:51 | 10.09.22 г.