Инфлацията в еврозоната изправя Марио Драги пред дилема

Най-популярният германски таблоид Bild следи зорко дали потребителската инфлация в Европа се покачва, за да може да постави на първа страница заглавие от сорта на „Внимание – инфлация!“.

Инфлацията, която би стопила богатството ни, и страхът от нея, който върлува най-вече в Германия, скоро може да бъде изместен от друга заплаха – дезинфлацията (рязко редуциране на годишния процент на инфлацията – бел. ред.). От април насам месечните данни за индекса на потребителските цени в еврозоната все не могат да достигнат целта на Европейската централна банка (ЕЦБ). Те са едновременно „толкова близо, но все още под двата процента“, пише на страниците си британският вестник Financial Times.

Последните данни на европейската статистическа служба Евростат показват, че цените са се покачили само с 1,1% през септември. Цифра, отразяваща мудния напредък на икономиката, придружен с висока безработица и с разрив между потенциалното и фактическото производство.

Въпреки че ЕЦБ иска на всяка цена да постигне зле зададената си цел от 2% ниво на инфлация в средносрочен план, то един продължителен период на дезинфлация би накарал централната банка да понижи още лихвените проценти или да предприеме друг ход за разхлабване на паричната политика.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги поясни, че членовете на Управителния съвет са били на различни мнения на последните няколко срещи, на които са обсъждали дали да понижат основния лихвен процент или не. Тези, които са против последващо понижение на лихвите, защитават тезата, че зараждащото се възстановяване на ЕС е получило достатъчна подкрепа.

Един по-продължителен период на дезинфлация може да повдигне въпроси относно целта на ЕЦБ за инфлацията и да породи допълнителни рискове.

Ще бъде по-трудно за страните членки на еврозоната, пострадали от дълговата криза, да приведат дълговете си в допустимите граници като процент от техния БВП. Същевременно това ще доведе до един по-нисък равновесен номинален БВП. Ще липсва и всякаква възможност чрез инфлацията да се намалява размера на дължимото.

А в краен случай съществува риск, че дезинфлацията ще предизвика сценария, който Япония написа през 90-те години, когато в страната царуваше дефлация и цените започнаха да падат. Това би запратило еврозоната отново в рецесия, тъй като вътрешното потребление се сви.

Въпреки че потребителските цени в еврозоната паднаха в пет от месеците по време на финансовата криза от 2009 г., а Ирландия премина през по-продължителна дефлационна фаза, управляващите на ЕЦБ, казаха, че ще гледат на дефлацията само като на системно понижаване на цените и заплатите в продължение на няколко години.

„Исторически ЕЦБ се притесняваше само когато инфлацията се качваше над целта й. Банката не проявяваше загриженост, когато инфлацията е била твърде ниска“, казва главният икономист на Legal & General Investment Management Тим Дрейсън. „Мисля, че достигнахме момент, в който банкерите трябва да обърнат внимание и на ниската инфлация, а не да се притесняват само тогава. когато инфлацията се покачи над целта.“

Защо тогава Марио Драги изглежда толкова спокоен? Този месец той заяви, че инфлацията най-вероятно ще остане ниска през следващите месеци, докато за рисковете в средносрочен план за неговата „твърда цел“ той каза, че са останали „до голяма степен балансирани“. Въпреки че очевидния риск на все още ниската инфлация представлява шок за икономиката, който застрашава крехкото възстановяване на еврозоната, балансиращите нарастващи рискове, за които Драги говори, са високите цени на суровините и непреките данъци. Нито един от рисковете не изглежда да е висок.

Коментирайки този въпрос Драги заяви, че банката ще "гледа в средносрочен план, за да направи оценка на перспективите... и да вземе решение за по-нататъшните действия относно промяната на лихвените проценти, или на всеки друг инструмент, който позволява да бъде използван."

В последния си месечен бюлетин ЕЦБ прави препратка към тримесечната си прогноза за нивото на инфлацията. Прогнозите за пет години напред след 2002 г. са или 1,9% или 2%.

Въпреки че това предполага, че през 2008 г. анализаторите са сбъркали, това също подчертава увереността на централната банка да предприеме правилните действия, с които да държи нивото на инфлацията в средносрочен план близко, но под 2%. Но както и икономистите на BNP Pariba отбелязват: „Ако ЕЦБ продължава да разчита на стабилните инфлационни очаквания и не предприеме съответните действия, общите очаквания може да се променят.“

Използвайки критериите на Международния валутен фонд за  дефиниране на рисковете от дефлацията, икономистите и на BNP Pariba, и на Barcklays са конструирали модели, които показват, че рисковете еврозоната да навлезе в дефлация са реални, но те я класифицират по-скоро като умерена, отколкото висока.

„Ако съществува неблагоприятен шок, било то вътрешен, дошъл от Европа, или външен, като например твърдото приземяване на Китай или изпадането на САЩ в неплатежоспособност, то те могат да бъдат достатъчни, за да породят дефлация“, казва Тим Дрейсън.

Ако еврозоната изпадне в дефлация, това би предизвикало шок, толкова голям, че да запрати Германия в рецесия отново. А това определено би накарало ЕЦБ да предостави допълнителни облекчения под каквато и да е форма.

От друга страна, колкото по-дълго основните икономически индикатори сочат, че еврозоната продължава да се възстановява макар и „слабо, крехко и неравномерно“, както казва Драги, банката може да реши да приеме и по-ниска цел на инфлацията.