Защо 2016 г. беше повратна за технологичните компании?

Годината все пак донесе известно облекчение от гледна точка на първичните публични предлагания. Това беше важно, защото в една ера, в която почти всеки стартъп определя себе си като технологична компания, липсата на IPO-та означава липсата на IPO-та като цяло.

Редица технологични компании станаха публични, но наистина големите риби като Uber Technologies и Airbnb не направиха тази крачка. Те не се листнаха на борсата поради една съвсем проста причина – не трябва да го правят.

Тези компании имат достъп до практически неограничени количества капитал, отчасти в резултат от увеличението на капиталовите потоци след финансовата криза през 2008 г. Търсейки по-добра възвръщаемост, институционалните инвеститори залагат повече в късните стадии на кръговете за набиране на инвестиции, с което вдигат оценките на самите компании. Един лъч светлина за 2017 г. е планираното IPO на Snap, което е забележително изключение, на фона на изчакването на другите стартъпи с оценка над 1 млрд. долара.

Какво се случва с Apple – най-високо оценената компания от всички? След рекордното коледно тримесечие през 2015 г. Apple се сблъска с първия спад на годишните си приходи от 2001 г. насам. Някой анализатори твърдят, че този път компанията наистина няма никакви нови идеи. И това въпреки очевидния успех на Apple Watch и потенциала на слушалките AirPods да се превърнат в нов клас носими устройства.

Това има значение, тъй като Apple се превърна в синоним на силата на Америка в сферата на иновациите. Същевременно Китай се насочва от производството на стоки за други към създаването на собствени брандове. Като най-високо оценяваната в света компания Apple стана стандарт за изключителността на американските иновации. А препъването на Apple би означавало същото и за САЩ.

Именно това беше истинската тема в технологиите през 2016 г. - редицата компании, които преди 20 години бяха аутсайдери, сега са лидери, истински монополисти. Научихме се едновременно да се страхуваме и да разчитаме на тях, да им позволяваме да проникват в животите ни, дори и да се борим с прекаленото им влияние. А те до голяма степен просто не изглеждат готови да признаят колко важни са станали всъщност.