Как IBM влияе на политиката без да прави дарения за изборни кампании?

Да те чуват във Вашингтон

Комитетите не са единственият начин, по който компаниите могат да похарчат пари, за да повлияят на политиците. През третото тримесечие на 2020 г. например Apple е дала близо 1,6 млн. долара, а IBM – 650 хил. долара за лобиране, сочат публични документи.

Падила твърди, че голяма част от парите, които IBM влага в политически въпроси, се използватза свързване с техните местни представители. Преди пандемията това включваше много от тях да посещават Вашингтон, където да се срещат директно с представители на властта.

„Присъствам на тези срещи и тази връзка с местния градинар от Ню Йорк или Тексас с някой, избран от тях, е нещо, което не можеш да купиш със стотици чекове“, коментира Падила.

IBM разполагаше с място на масата за ключови предложения за политики, включително за реформите в Параграф 230 от Закона за комуникационното благоприличие – спорен закон, който пази онлайн услугите от носене на отгорност за съобщенията на потребителите в техните платформи. IBM успешно се застъпи за SESTA-FOSTA, пакетът, който премахна защитата в Параграф 230 на платформи, в които има търсене на трафик на секс.  

Съвсем наскоро IBM призова властите да отидат още по-далеч, като поиска отговорността да зависи от платформите, а те да работят по стандарт за „разумна грижа“ за премахването на незаконно съдържание от сайтовете си. IBM приветства т.нар. PACT Act, който ще изисква в рамките на 24 часа платформите да премахват съдържание, което съдът намира за незаконно. Компанията обаче категорично твърди, че Параграф 230 не трябва да бъде отменен, а разпоредбата за „Добрия самарянин“, която позволяа на компаниите на модерират платформите си, трябва да остане непокътната.

Технологични компании като Facebook също се застъпват за SEFTA-FOSTA, както и за други по-скромни реформи в Параграф 230. Но IBM няма толкова голям шанс за потенциално пряко подвеждане под отговорност, колкото платформите, насочени към потребители, ако законът претърпи по-съществени промени.

В някои отношения избягването на разходите за избори беше полезно за IBM, особено по време на моменти на голямо политическо разделение. Падила описва IBM като „яростно безпартийна“, дори по време на по-напрегнатите избори през 2016 г., когато много лидери на технологични компании изразиха подкрепа за тогава издигнатата от Демократическата партия Хилари Клинтън. По думите на Падила IBM е успяла бързо да достигне до администрацията на Тръмп и да очертае областите с припокриващи се интереси.  

Освен че служи в политическата комисия на Тръмп, бившият изпълнителен директор на IBM Джини Ромети преди време беше и в Съвета за износ на тогавашния държавен глава Барак Обама.

„Спомням си, че през септември 2016 г. отидох с нея в Овалния кабинет на среща с президента Обама, за да говорим за търговия, а след по-малко от шест месеца  дойдохме отново, за да може тя да се срещне с президента Тръмп“, спомня си Падила.

Според него без дарения и други партийни движения, „когато махалото неизбежно се залюлее, можете да бъдете добре позиционирани, за да защитите интересите си“.