Технологичните гиганти неминуемо ще слязат от корпоративния връх

Експлозивните изблици на растеж са нормални, когато капитализмът работи. Нормално е и съзидателното разрушение. Големите компании стават тромави. Те казват, че остават нащрек, но всъщност губят усета си за младите вкусове и отстъпват място на пъргави съперници.

Има и други заплахи. Напоследък Китай показа колко бързо регулаторната атака може да повали корпоративните гиганти, изхвърляйки местната Alibaba от световния топ 10. Независимо дали това е предвестник на онова, което би могло да сполети американските технологични гиганти, регулаторният риск е по-малък проблем от капиталистическата конкуренция.

Самият интернет непрекъснато се развива. Гигантите се надпреварват със стартъпи за изграждане на следващата интернет платформа, която вероятно ще включва елементи от изкуствен интелект и разширена или виртуална реалност. Facebook се опитва да се преформулира като домакин на „метавселената“, визия за интернет като 3D виртуално пространство, гладко свързано с физическия свят. Към днешна дата обаче най-модерните прототипи на метавселената съществуват на игрови платформи, управлявани от по-нови компании.

Големите промени на глобалните пазари са предизвикани от повишаването на лихвените проценти от централните банки с цел да се забави прегряването на икономиките; по стечение на обстоятелствата тези промени се случват близо до началото на всяко десетилетие. Промяната, която изглеждаше неизбежна в началото на 2020 г., се забави определено заради пандемията, която предизвика нов прилив на пари от централните банки и на фондовите пазари, както и порой от нови клиенти за големите интернет услуги.

Този отдих обаче вероятно ще отмине. В края на миналата година ръстът на печалбите на световните технологични гиганти започна да се забавя спрямо останалата част от света. В миналото по-бавният ръст на печалбите се свързваше с по-слаба относителна възвръщаемост за компаните от топ 10, а за повечето – и с евентуално слизане от върха.

През десетилетието, след като компаниите достигнат топ 10, ръстът на печалбите им през следващите 10 години спада от 16% до 4% на година. Успоредно с него намаляват рентабилността и пазарна привлекателност. След като влязат в топ 10, възвращаемостта на гигантите обикновено става отрицателна, а относителното им представяне се свива със 70% през следващото десетилетие. На практика те заличават всички печалби, които са постигнали в изкачването си към върха.

Средно, компаниите от топ 10 се плъзгат през следващото десетилетие с около 60 места надолу в класацията - резултат, който не е за оплакване. Конкуренцията е в основата на функциониращата капиталистическа система. Ето защо гигантите от едно десетилетие толкова често постигат толкава лоша възвръщаемост през следващото и значимостта им в общественото съзнание намалява. Очаквайте този модел да се повтаря, докато капитализмът не бъде разбит.