Невидимата работна сила на технологичните гиганти

Същият страх битува и сред контракторите на платформата Mechanical Turk на Amazon – пазар за извършване на микрозадачи. Всеки може да се включи в нея, като се регистрира в платформата и изпълнява неща като идентифициране на обекти в серия от изображения или отговаряне на въпроси от анкети. Стотици хиляди хора са вършили тази работа от домовете си, печелейки средна  заплата от малко над 3 долара или повече на час, ако имат правилните софтуерни инструменти.

Шери Стенли, живееща в Северна Калифорния майка на три деца, работи това от седем години, а през по-голямата част от това време платформата е единственият ѝ източник на доходи. Работила е по около 15 часа на ден, за да печели между 60 и 100 долара. Amazon може да използва данните от този тип работници, за да развива собствените си услуги с изкуствен интелект.

За Стенли и други проблемът с Amazon MTurk не е толкова в ниското заплащане, а в нестабилността – по-конкретно произволните „масови отхвърляния“ на тяхната работа от анонимни „заявители“, което може да доведе до липса на заплащане за всички работни часове. Лидерите на част от най-големите онлайн форуми за работници в MTurk миналата година прекараха месеци в предпазливо обсъждане какво да направят. След думите на Стенли и други, те в крайна сметка решават да направят петиция. Тя беше публикувана онлайн по-рано този месец и призовава няколко конкретни директори в Amazon да регулират по-добре отхвърлената работа и да общуват повече с лидерите на форума.

Този тип работници рядко са се обявявали срещу Amazon, за да не нарушат крехкото равновесие, което имат с платформата, така че петицията е стъпка напред към неизвестното. Само за две седмици тя е събрала 374 подписа. Планът е, когато станат 500, петицията да бъде предадена на Amazon.

И въпреки нарастването на броя на контракторите по света, по-голямата част от дигиталните работници не получават необходимото внимание от техните големи технологични работодатели. Нямат нормални графици и достойно заплащане.

Петициите на дигиталните работници на Facebook и Amazon са впечатляващи, но може би са прекалено малки – капки в морето, за да изглеждат като обещаващи стъпки към по-добри условия. По-въздействащ (и по-стресиращ) път могат да са съдилищата, както показаха шофьорите на Uber Technologies, които миналата година спечелиха правото на минимална заплата и болнични, след като осъдиха компанията във Върховния съд на Обединеното кралство.

Въпреки че контракторите на Alphabet получиха правото да се присъединят към синдиката на служителите на пълен работен ден миналата година, почти няма доказателства, че дейността на синдиката е подобрила условията им на работа по същия начин, по който съдебните действия.

Мери Л. Грей от Microsoft, която написа „Призрачна работа“, изчислява, че броят на хората, които извършват такава дейност, ще расте, тъй като по-голямата част от комуникациите и творческата ни работа се пренасят онлайн, а изкуственият интелект продължава да не може да работи самостоятелно. По думите ѝ собствените ѝ изследвания показват, че по-доброто отношение към контракторите, включително по-доброто заплащане и стабилността, водят до по-високо качество на работата, което е в интерес на всички.

„Знаем, че тези условия на труд оказват дълбоко вилния върху вида на информация, която потребяваме“, твърди тя. „Не можете да извлечете стойност от мисловна работа, ако някой е гладен“.