Как се отразява трудовата миграция в приемащите и изпращащите страни

От 2014 година трудовият пазар на Европейския съюз вече е отворен за всички граждани на общността без ограничения. Това положение обаче се оказа крайно неприемливо за някои държави в общността.

Възможността българи и румънци да станат част от трудовия пазар притесни основно обществото и политиците във Великобритания и Германия. В същото време обаче данните на Европейската комисия показват, че няма рязко увеличение на броя на българските и румънските работници в тези две страни.

Основно имигрантите от тези две страни се фокусират върху Италия (37%) и Испания (30%), посочи в своя реч в университета в Бристол европейският комисар по въпросите на трудовия пазар Ласло Андор. Германия избират 12% от трудовите мигрнати от тези две страни, а Великобритания – едва 5 на сто.

Нещо повече - официалните данни на британската статистика показват, че новодошлите българи и румънци в периода 2012/2013 година намаляват с по 21% спрямо периода 2011/2012 година. „За съжаление това не попада в новинарските заглавия тук (Великобритания – бел. ред)“, коментира още Андор.

Комисарят посочва и още една статистика, която също не попада в британските всекидневници. Нивото на заетостта на чужденците, идващи от друга страна в ЕС във Великобритания, е 77%. Специално за румънците и българите този процент е малко по-нискък – почти 75%, но пък за британците е 71%. Това е аргумент, който показва, че повечето хора не идват на Острова, за да се възползват от щедрата социална система.

За целия ЕС статистиката е подобна – 78,2% от имигрантите работят, спрямо заетост от 65,7% за трудоспособното население на приемащата държава.

От друга страна обаче може да възникнат и опасенията, че чужденците заемат местата, на които иначе биха работили британци. Тук данните на мрежата EURES пък показват, че във Великобритания има близо 1,2 млн. свободни работни места.

Въпросът обаче не е еднозначен - за приемащата държава това означава възползване от подготвени специалисти, без да бъде инвестирано в тяхната подготовка. За „изпращащите“ държави обаче проблемът е много сериозен, защото губят млади хора и добре подготвени експерти. В същото време младите хора пък могат да натрупат опит и нови умения, работейки в други държави и след това връщайки се у дома.

Всъщност данните на ЕК на този етап не показват значителен негативен ефект от „изтичането на мозъци“ в Европа. Много сериозни проблеми обаче се срещат в отделни сектори, като например здравеопазването, както и в селското стопанство.

Имигрантите изпращат и суми на роднините, останали в родната им страна, което също ограничава негативните ефекти. За България сумите са около 4,1% от брутния вътрешен продукт (БВП) и това може да се използва за подпомагане на икономическият ръст – инвестиции в образованието или начало на собствен бизнес.

Данните на Европейската комисия показват още, че голяма част от трудовите мигранти в ЕС идват от Централна и Източна Европа (56% през периода 2011/2012 година), но тенденцията е към намаляване на техния дял (68% за периода 2007 /2008 година). В същото време финансовата криза увеличава имигрантите от южните европейски държави – от 11% през 2007/2008 година до 19% през 2011/2012 година.