Европейският парадокс - висока безработица и недостиг на работна ръка

През последните години в Европа като цяло, но и в отделни държави, се наблюдава интересен парадокс – високо ниво на безработица, но в същото време и липса на специалисти.

И не става въпрос единствено за специфични професии, или дори за толкова модерните напоследък „зелена“ икономика и информационни технологии. 

Според последните данни на Евростат към края на септември без работа в ЕС са 11,6% от трудоспособното население, или почти 26 млн. души. И въпреки това много сектори изпитват затруднение да намерят необходимите им специалисти. Един от методите за справяне със ситуацията е да си „внесем“ служители, отчетоха от европейските чиновници и създадоха програмата „Синя карта“, която, по подобие на американската „Зелена карта“, цели да привлече високообразовани хора от трети държави, заедно с техните семейства.

В началото например Германия въведе минимален годишен доход от 66 хил. евро. Месеци по-късно обаче доходът вече е свален до 44,8 хил. евро. Но високообразованите кандидати за заемане на работни места още не са налице.

Осмисляйки това положение, европейските чиновници обърнаха поглед към вътрешните ресурси на общността и предложиха модернизация на мрежата EURES. Така ще бъде подобрена мобилността на работещите, което е една от основните свободи в ЕС, а от друга страна ще бъде положена основата за общия европейски пазар на труда.

Мрежата EURES помага за намирането на работни места в цялата общност. След предложените реформи обаче акцентът ще бъде върху сектори и професии, където не достигат квалифицирани работници, както и върху младежки програми.

Облекчен ще бъде и достъпът на работодателите до профилите на търсещите работа, става ясно от съобщение на Европейската комисия. Самият външен изглед на портала ще бъде променен, за да може търсенето да бъде по-облекчено и ефективно.

Каква е ситуацията у нас

В България работодателски асоциации отдавна предупреждават за липсата на адекватна връзка между бизнес и образование. В резултат броят на вишистите у нас е висок, но основно в няколко специалности като „Право“ или „Публична администрация“, от които икономиката не се нуждае в толкова голяма степен, коментират от Българската стопанска камара (БСК).

В много компании наличните специалисти са в предпенсионна възраст и истинската криза може да бъде усетена само след броени години.

От БСК коментираха още, че сериозен проблем е не само неадекватното образование, но и изтичането на мозъци, което още веднъж ще бъде стимулирано и чрез мрежата EURES.

Дали това този модел може да бъде преодолян с други програми, като „Синя карта“, например? Данните на Агенцията по заетостта показват, че през миналата година България е привлякла 11 висококвалифицирани специалисти. Издадени са и 570 разрешителни за работа на чужденци, но се оказва, че българският бизнес не търси толкова вишисти, а специалисти с професионално образование – техници от различни области, коментира преди време зам.-председателят на камарата Камен Колев.

И докато се обмислят програми за подпомагане на младежите, на българският бизнес се налага да привлича инженери от Германия, показа изследване на Manpower.