България не напредва в иновациите

Развитието на иновациите в България остава доста под средното ниво на постиженията, отчетени в останалите държави от Европейския съюз през 2011 г., показва индексът на европейския Съюз за иновациите, въведен със стратегията за развитие „Европа 2020“, съобщиха от Европейската комисия.

Заедно с Румъния, Литва и Латвия през миналата година страната ни е поставена в най-ниската четвърта категория на развитие. Причината е в ниското ниво на държавни и частни инвестиции, насочени за научни открития.

Докато през 2002 г. делът на тези инвестиции е представлявал 0,10 % от БВП, то през 2009 г. е нараснал едва до 0,16%, се посочва в доклада.

Въпреки че държавите от ЕС отчитат през 2011 г. увеличение на инвестициите в иновации, този ръст е забавен и не може да скъси разстоянието, което дели Европа от лидерите САЩ, Япония и Южна Корея, се посочва в евродоклада.

По този повод заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни отбеляза, че са необходими повече усилия за насърчаване на иновациите в европейските държави.

„За да преодолеем изоставането от основните ни икономически партньори и да се справим с настоящата криза, трябва да насочим всички усилия към иновациите. Разчитаме най-вече на предприятията, тъй като те са доказали, че са в основата на успеха на иновациите“, посочи още Таяни.

От всички държави в ЕС най-добро развитие в областта на иновациите отбелязват Швеция, Дания, Финландия и Германия, които притежават редица общи предимства и където ключова роля играят бизнес дейностите и публично-частните партньорства.

Индексът се изчислява въз основа на 24 показателя, като ключови фактори за оценка са ефективното приложение на научното откритие в практиката, фирмените инвестиции, човешките ресурси и др.

Швеция, която заема първо място в ЕС, доминира в три от 8-те измерения за иновации, а именно човешки ресурси, финанси и подкрепа, както и фирмени инвестиции. Германия и Дания имат най-добри резултати в постигането на добри връзки с предприемачеството и интелектуални активи спрямо иновативни предприятия и икономически ефекти.

По време на форум, посветен на интелигентния растеж, организиран от Световната банка заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Жулиета Хубенова заяви, че в момента над 200 млн. евро по различни схеми на оперативна програма „Конкурентоспособност“ са предназначени за разработване и внедряване на иновации и за подобряване на проиновативната инфраструктура.

„Скъсаната през последните години връзка между науката и бизнеса е един от основните фактори за намалената конкурентоспособност на българската икономика”, каза Жулиета Хубенова.

По нейните думи, част от усилията на МИЕТ да промени този негатив са съсредоточени и в работата по проект за създаване на научно-технологичен парк. Той трябва да събере на едно място науката, която предлага иновативни решения, студентската общност, която също е част от този процес, бизнеса, който има нужда от тези решения и структурите, които могат да ги финансират. Проектът, който е част от ОП “Конкурентоспособност“, е на стойност 50 млн. евро.