България не напредва в иновациите

Развитието на иновациите в България остава доста под средното ниво на постиженията, отчетени в останалите държави от Европейския съюз през 2011 г., показва индексът на европейския Съюз за иновациите, въведен със стратегията за развитие „Европа 2020“, съобщиха от Европейската комисия.

Докато през 2002 г. делът на тези инвестиции е представлявал 0,10 % от БВП, то през 2009 г. е нараснал едва до 0,16%, се посочва в доклада.

Въпреки че държавите от ЕС отчитат през 2011 г. увеличение на инвестициите в иновации, този ръст е забавен и не може да скъси разстоянието, което дели Европа от лидерите САЩ, Япония и Южна Корея, се посочва в евродоклада.

По този повод заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни отбеляза, че са необходими повече усилия за насърчаване на иновациите в европейските държави.

„За да преодолеем изоставането от основните ни икономически партньори и да се справим с настоящата криза, трябва да насочим всички усилия към иновациите. Разчитаме най-вече на предприятията, тъй като те са доказали, че са в основата на успеха на иновациите“, посочи още Таяни.

От всички държави в ЕС най-добро развитие в областта на иновациите отбелязват Швеция, Дания, Финландия и Германия, които притежават редица общи предимства и където ключова роля играят бизнес дейностите и публично-частните партньорства.

Индексът се изчислява въз основа на 24 показателя, като ключови фактори за оценка са ефективното приложение на научното откритие в практиката, фирмените инвестиции, човешките ресурси и др.

Швеция, която заема първо място в ЕС, доминира в три от 8-те измерения за иновации, а именно човешки ресурси, финанси и подкрепа, както и фирмени инвестиции.

Германия и Дания имат най-добри резултати в постигането на добри връзки с предприемачеството и интелектуални активи спрямо иновативни предприятия и икономически ефекти.

По време на форум, посветен на интелигентния растеж, организиран от Световната банка заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Жулиета Хубенова заяви, че в момента над 200 млн. евро по различни схеми на оперативна програма „Конкурентоспособност“ са предназначени за разработване и внедряване на иновации и за подобряване на проиновативната инфраструктура.

„Скъсаната през последните години връзка между науката и бизнеса е един от основните фактори за намалената конкурентоспособност на българската икономика”, каза Жулиета Хубенова.

По нейните думи, част от усилията на МИЕТ да промени този негатив са съсредоточени и в работата по проект за създаване на научно-технологичен парк. Той трябва да събере на едно място науката, която предлага иновативни решения, студентската общност, която също е част от този процес, бизнеса, който има нужда от тези решения и структурите, които могат да ги финансират. Проектът, който е част от ОП “Конкурентоспособност“, е на стойност 50 млн. евро.