fallback

Пътищата на българското вино

Малките винарни могат да бъдат възродени с проект, насърчаващ винения туризъм в България, разказва председателят на РЛВК "Тракия" Константин Маджаров

08:32 | 15.02.13 г.

Малките изби и винарни могат да се върнат към нов живот с интересен проект - „Пътища на виното“, разказа за Investor.bg председателят на Регионалната лозаро-винарска камара „Тракия“ Константин Маджаров. Подобни инициативи са добре развити във Франция, Калифорния и дори в алпийската Австрия, допълни той.

Идеята е да бъдат създадени туристически маршрути, обхващащи малки изби, в които да могат да се правят дегустации и да се продават вина. Те ще бъдат регистрирани в Европейския съюз и световните туристически агенции. „Имаме отлични български специалисти енолози, които обаче са обучавани да работят в големи винпроми. С малко усилия ще променим този факт и можем да приложим „Пътища на виното“ у нас“, допълни още Маджаров.

У нас има няколко маршрута, които могат да бъдат използвани за целта. Единият от тях - „Античният път на Тракийското вино“, чисто географски обхваща региона на централната част на България. В областта се намират седем големи селища с минерални извори и вече изградена туристическа база. Така 9-те винарски изби в региона без големи усилия ще могат да посрещнат туристите, желаещи да дегустират български вина.

Капацитетът на тези изби е 25 млн. бутилки вино на година.

„Пътят на Дионис“ пък преминава на юг от Пловдив, по северните склонове на Родопите и южната част на Тракийската низина. Пътят преминава през  Пазарджик, Асеновград, Кричим и Перущица, където са разположени и големи производители на вина.

„Пътят на Орфей“ започва от Пловдив и отново преминава през Асеновград. Този маршрут е с няколко „разклонения“, като може да обхваща и летния, и зимния туризъм. През зимата туристите, преминавайки през Нареченските бани, Чепеларе и Смолян могат да се спират във винарните в региона.

Има и още места, където могат да се изградят "Пътища на виното". По българското Черноморие от векове се развива лозарството и винарството. Култът към Дионисий, веселият бог на виното, е документиран чрез множество културни паметници в региона. Мелник също привлича вниманието с българския сорт "Широка мелнишка лоза". 

Освен с насърчаване на работата по изготвяне на българските пътища на виното, РЛВК „Тракия“ работи и за популяризиране на българското вино в трети страни. Организацията е изпълнител на европейски програми за промотиране на вино в Китай, Русия, Виетнам, Сингапур и Тайланд.

Общият бюджет е 15 млн. лева, които ще бъдат разходвани през следващите две години. 

„В Сингапур годишно се внасят над 1,4 млрд. бутилки вино“, обясни още Маджаров. Спрямо броя на населението на страната това е огромно количество, но всъщност не потреблението определя вноса, а фактът, че страната е разпределител на вино за региона на Азия.

Виетнам нашумя като дестинация на български селскостопански стоки след посещението на зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров в страната. Правителството на комунистическата страна си е поставило за цел да развие и потенциала на Виетнам като производител на вино, допълни още Маджаров, обяснявайки интереса към българските вина и винопроизводители. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 06:59 | 14.09.22 г.
fallback