Срещу какво протестираме?

От месец насам България е залята от протести. Седмица след седмица те набират сила и все повече привърженици. Паралелно с това обаче сякаш се губи общото сечение между протестиращите, а с умели политически ходове не една и две партии се опитват да се реанимират и да извлекат своята полза.

Спусъкът на протестите се оказаха януарските сметки за ток. Те отключиха недоволството – първоначално на получилите по-високи сметки, а после – и на всички, които смятат, че имат причина да протестират. Постепенно протестите получиха общ знаменател и надслов: „Не на монополите”, но за броени дни се превърнаха в протест срещу управляващите.

В този момент спрях да припознавам каузата – намеси се политиката, при това по най-груб и недостоен начин. Това вече не е моят протест, защото протестиращите не дават решение, а искат грубо възмездие. Появиха се дори призиви за национализация – идея, която звучи колкото нелепо, толкова и стряскащо.

Шахматната дъска и тока

Политическите хватки около протестите доведоха до престрелки и прехвърляне на горещия картоф – кой е пуснал електроразпределителните дружества на пазара, кой им е дал монополната позиция и кой им налива печалби. Всичко това на фона на призиви за прекратяване на лицензионните договори и прогонването на трите компании от страната.

Сагата с енергетиката обаче няма да се разреши така.

В подобна ситуация полезните ходове са малко и те със сигурност не са свързани с прибързани действия и гръмки заплахи за отнемане на лицензи. Особено, когато говорим за публични компании, каквито и трите ЕРП-та са, реториката трябва да е по-умерена, защото на карта се залага както стабилността на капиталовия пазар, така и авторитета на регулаторите, отговорни за контрола върху информацията, която се разпространява за дружествата на борсата.

Умелото отиграване на ситуацията – такова, което ще е от полза на обществото, а не на търсещите реабилитация политици, е разсекретяване на договорите с чуждестранните компании, които опрерират на пазара на енергия у нас. Обнадеждаващото е, че пътища за това вече се търсят.

Другият път е законова промяна и разваляне на възможността за монопол на пазара чрез допускането и на други разпределители на пазара. Ако хапката е толкова апетитна, със сигурност ще се появят заинтересовани играчи. Справка – развитието на пазара на мобилни услуги.

Повече пазар

В момента разпределението на електроенергия е строго контролирана от държавата сфера – от цената за достъп, през цената за пренос, до крайната цена – всичко това се контролира от държавни органи. В такава ситуация да се каже, че злият дявол са ЕРП-тата, е меко казано нахално.

Всъщност, ако се абстрахираме от напрежението около протестите, трите ЕРП-та правят всичко по силите си през последните седмици, за да обяснят цените, политиката си и проблема с високите сметки. Нещо, което не бихме видяли от нито едно държавно предприятие.

Това е пряк ефект на повечето пазар – трите компании са заинтересовани от оставането си на пазара. Ако сред тях бъдат допуснати и нови дружества, то ще говорим за конкуренция. Реална – с което цените ще паднат. Поне частта, която контролират ЕРП-тата.