Време ли е за протест срещу протестиращите?

Протестът е хубаво нещо – както обаче често се случва, много хубаво не е на хубаво. България има нужда от промяна, това е ясно. Политическата класа със сигурност осъзнава това, но удобно си затваря очите за проблема и насочва енергията си в оплюване на опонента, а не в градивна посока.

Виждахме това от ГЕРБ – близо четири години; виждаме това от повечето партии в опозиция, особено от онези с твърд електорат, гарантиращ парламентарно представителство независимо от издигнатите предложения и поставените политически цели.

Разбираемо е това, че напрежението изби и протестите придобиха масов характер. Настроенията са революционни, протестиращите са на гребена на вълната и поставят искане след искане. Към всички – президент, правителство, парламент, държавни агенции. Само към църквата още няма искания, но и такива не биха били изненада с оглед огромното количество активи, които тя притежава.

Постепенно протестът изгуби своя фокус. От борба срещу монополите той се превърна в борба срещу политическата система, с което протестиращите сами се вкараха в капан. Правителството подаде оставка и след това стана ясно, че няма кой да изпълни исканията на народа (колкото и условно да е това обобщение).

Не мисля, че е нужно да се коментират предложения като „въвеждане на данък простотия“, тъчскрийн на всеки ученически чин или указ на президента за премахване на ДДС върху цената на тока. Обаче има толкова много глупости, изговорени през последните дни, че все по-ясно изкристализира идеята да се организират протести срещу протестиращите.

Абсурдните искания

Правителство на президента, но и неразпускане на Народното събрание

По Конституция това е невъзможно. А основният закон не се променя толкова лесно – макар по БНТ организаторка на протестите категочично да заяви, че парламентът има предостатъчно време в рамките на два дни да промени Конституцията.

Премахване на клаузата „гарантирана печалба на монополите“

Икономическата теория не е предложила по-добър начин за регулиране на монополите (независимо от какъв тип), освен залагане на норма на печалба и фиксиране на продажната цена. Причината – без фиксирана печалба монополът ще може да преследва неограничена такава – каквато е целта на всяка една компания.

Проблемът с монополите е контролът върху техните разходи, за да се види как и къде изтичат приходите им. Винаги е възможно освен това да се договарят по-ниски нива на гарантираната печалба.

Антидотът срещу монопол е либерализация. А протестиращите сякаш не натискат в тази посока.