Интервюто ни с Тони Баждаров от началото на миналата седмица, в което предприемачът представи възможностите за въвеждане на безусловен базов доход (ББД) в България, провокира множество коментари в социалните мрежи и блоговете. Това ни накара да се допитаме до алтернативни гледни точки доколко възможна за реализиране на практика е идеята и какви рискове и ползи крие.
Сред големите противници на идеята за ББД е Стоян Панчев. Той е бакалавър по Стопанско управление от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и магистър по Международна политика от University of London. Главен редактор е на платформата за икономически идеи "Експертен клуб за икономика и политика" (ЕКИП) и икономически анализатор в Emerging Markets Direct Media Holding.
Разговаряме с него за същността на социалните експерименти, кой плаща цената им и какви са перспективите пред данъчното облагане у нас.
– Г-н Панчев, интервюто ни с Тони Баждаров по повод идеята за въвеждане на ББД предизвика множество коментари в социалните мрежи. Вие сте един от застъпниците на тезата, че тази философия е невъзможна за реализиране. Защо?
Причините са много, но ще се опитам да дам кратко обобщение.
На първо място подобен вид подпомагане изкривява стимулите за работа – големи групи от населението ще бъдат насърчавани да не работят, а да чакат управляващите да се грижат за тях. И това не само тези, които биха получавали под ББД границата (независимо каква е тя), същото важи и за множеството работещи със заплати над конкретната сума – кой би се "бъхтил" един месец за 10, 50 или 100 лв. над гарантиран доход.
Трябва да отчетем и цената на това преразпределние, защото в днешната политическа обстановка ще получим просто поредната социална програма върху вече съществуващите, само че с много по-широка база. Разходите за такова нещо ще са гигантски, а някой ще трябва да плаща.
И не на последно място, ББД ще убие всички форми на благотворителност, които свенливо са започнали да се появяват в България. Ще ни върне обратно във времето, когато, за да живееш трябва да разчиташ на големия бачо в Министерски съвет – не на собствените си усилия и подкрепата а близки, приятели и благодетели.
– Идеята за ББД включва значително покачване на паричната база. Какви ефекти би имало това върху икономиката?
Това е може би най-опасната част от цялата идея за ББД. Печатането на пари, увеличаването на паричната маса не водят до забогатяване, а само до инфлация и изкривяване на икономическите процеси. Ударът от такава стъпка ще бъде изпитан както от хората, които работят и спестяват (чиито заплати, пенсии и спестявания ще загубят от стойността си), така и от самите бенефициенти на ББД.
Победители ще са политиците, стъпили върху ББД платформата.
– Има ли все пак нещо в схемата, което можем като определим като положително?
За добро можем да приемем желанието да се помага на хората в нужда. Това обаче със сигурност не би трябвало да се случва чрез предизвикване на сериозни икономически проблеми – както би станало, ако планът за ББД се изпълни?
Може да се поспори, че един от първообразите на ББД – негативният подоходен данък (НПД) – би бил добър като идея, защото премахва повечето социални програми и ги симплифицира в една. Но ББД е доста по-крайна и зле замислена версия на НПД, като дори той самият има сериозни недостатъци, които едва ли биха оправдали въвеждането му.
И в крайна сметка, има много по-добре работещи морални и непочиващи на изземване на собственост системи, върху които трябва да се съсредоточим.
19:07 | 13.09.22 г.