fallback

Петър Ганев: Не пазарът е виновен за неравенството

Проблемът с неравенството често произлиза от някаква форма на наложена власт над другите, смята старши икономистът в ИПИ

13:22 | 17.03.14 г. 8

Темата за подоходното неравенство традиционно e eдна от най-широко застъпените в общественото пространство както у нас, така и в чужбина. Според мнозина експерти бедността и социалното разслоение са най-големите световни проблеми през настоящия XXI век.

Преди няколко седмици на българския пазар излезе книгата на популярния икономист Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството", която предизвика сериозен дебат и сред читателите на Investor.bg. Някои от експертите обаче поглеждат от един по-различен ъгъл към въпроса за неравенството.

"Когато говорим за неравенството, трябва много ясно да си даваме сметка, че не говорим за два възможни свята – със и без неравенство. Неравенството не е проявление на капитализма, а неизбежно заложено във всяка една обществена система. Независимо дали ще говорим за богоподобни, фараони, благородници, тоталитарни лидери, привилегировани търговци или богати предприемачи – във всеки свят има хора, които имат повече спрямо всички останали. Забележете, че това важи и за социализма или комунизма, където макар обществото да е наглед равно, близките до властта на практика живеят в различен свят. Така че няма алтернатива без неравенство – освен в съвсем примитивни общества, въпросът е доколко справедливи са различията и какво ги поражда?", посочи пред Investor.bg старши икономистът в Института за пазарни икономика (ИПИ) Петър Ганев.

По думите му в повечето от изброените случаи причината за неравенството е на практика насилие – едни са привилегировани за сметка на други и то пред закона.

"Неравенството в този случай произлиза от някаква форма на наложена власт над другите. В едно класическо капиталистическо общество също има неравенство, но то не е резултат от привилегированост пред закона, а от развитието на всеки един, било то най-общо казано качества, предприемчивост или умения, дори просто шанс. Неналоженото неравенство не носи вреди на обществото. Дори напротив – то е двигател на обществото да се развива. В съвременното общество обаче имаме проблем – общото схващане е, че живеем в капитализъм, а в същото време има несправедливи привилегини за някои. В по-развитите страни това сигурно ще бъдат "банкерите", а при нас може би "приватизаторите", отбеляза експертът.

Сериозно внимание на Запад се отделя на социалните изследвания, които отчитат разширяването на неравенството сред отделни общества. Публикувано през 2013 г. проучване на френския икономист Емануел Саес установи, че в периода 2009-2012 г. реалните доходи на най-богатия 1% от населението на Земята са нараснали с 31,4 на сто. По този начин най-богатите 10% сега получават 50,5% от всички доходи – най-големият дял от началото на статистическото отброяване през 1917 г. С други думи, най-богатите стават по-богати непропорционално и с все по-голям процент.

"Разбира се, могат да се дадат много данни, които показват, че в крайна сметка капиталистическите общества са по-богати и неравенствата съвсем не означават бедност, а дори напротив – покачване на жизнения стандарт за всички, било то и при по-големи различия. Усещането за несправедливост обаче е факт и то не бива да бъде отминавано с лека ръка. Дали това усещане за несправедливост е присъщо на капитализма или има и нещо друго, което често ни убягва? Забележете къде се проявява това усещане за несправедливост – при банкерите, но не при милиардерите от IT индустриите, при приватизаторите, но не при успешните предприемачи и т.н. При кои има пазар и при кои няма? Не пазарът е виновен, че парите са държавен монопол и цялата финансова система предполага съсредоточване на ресурс в един изкуствен елит. Не пазарът спаси този елит с парите на данъкоплатците или пускайки печатницата за пари. Пазарът видят несправедливост и се опита да убие този изкуствен елит, държавата бе тази, която го спаси", отчeте Петър Ганев.

"Ако просто приемем, че пазарът е виновен и той създава несправедливо неравенство, то би следвало искрено да мразим г-н Джобс и г-н Зукърбърг – те станаха милиардери благодарение на пазара, а не на държавата. Ако не ги мразим или не чувстваме несправедливост спрямо тях, то имаме проблем с държавния крони капитализъм (крони капитализъм е понятие, описващо икономика, в която успехът в бизнеса зависи от близките връзки на бизнесмените с държавни служители – бел. ред.), а не със свободния пазар", допълни икономистът.

По думите на експерта от ИПИ дебатът за неравенството е по своята същност дебат за формирането на богатството, не толкова за неговото разпределение. Той отбеляза, че едно общество не може да се пребори с неравенството, като просто взима от едни и дава на други.

"Това не изключва дебат за социалната политика на държавата – отделна голяма тема, но темата за неравенството е теза за възможностите и създаването на богатство и чак след това за неговото разпределение. Там, където имаш превилиговани – близки до властта, никакво преразпределение не може да ти помогне, ако търсиш справедливост", посочи още Ганев.

Широката популярност на дебата за неравенството в интернет се измества и към представителите на студентската общност. ИПИ и Фондация за свободата "Фридрих Науман", със съдействието на Либертарианския клуб към Университета за национално и световно стопанство (УНСС), организират семинар-дискусия на тема "Цената на неравенството". Кратко изложение по въпроса в началото ще направи Петър Ганев, след което ще бъде дадено начало на дискусията.

Събитието ще се проведе в сградата на УНСС, зала 2028А (2 етаж, централно фоайе) на 19 март (сряда) от 18:15 часа.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 20:56 | 13.09.22 г.
fallback