Увеличават се площите за производство на семена в България

Българските производители търсят основно български семена за пшеницата, предимно вносни за зеленчуците и изцяло произведени в чужбина за култури като рапица, слънчоглед и царевица. Възможно ли е тази тенденция да се промени?

Материалът за посев за пшеница, ечемик и тритикале, произведен от институтите на Селскостопанска академия, не стига за всички желаещи. Затова тази година Академията увеличава с над 5 500 дка площите за производство на семена, съобщиха от ССА.

Добруджанският земеделски институт в Генерал Тошево е водещ в селекцията на зърнено-житни култури. Въпреки че през 2013 г. там са произведени около 2 500 тона базови семена от основните селекции - пшеница, ечемик и тритикале, семената за посев не са стигнали за всички желаещи. За да задоволят търсенето за кампания 2014 г., учените са увеличили площите с пшеница за семепроизводство със 713 дка.

Учените от Института по полски култури в Чирпан също са засели повече площи с мека и с твърда пшеница за посев. Там се предлагат пет сорта зърно за макаронени изделия. С близо 80 дка са нараснали и площите с памук. Същото се случва и в Института по растителни генетични ресурси в Садово, където предлагат 12 сорта хлебно зърно.

В Селскостопанска академия са увеличени и площите за семепроизводство на зеленчуци, картофи, боб и грах.

Зърнопроизводителите използват над 90% семена българска селекция при култури като пшеница и ечемик, коментира Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

„Селекцията на институтите в Садово, Генерал Тошево и Карнобат, както и на другите опитни станции, е достатъчно добра и конкурира вноса. Често имаме недостиг на някои видове семена и искани от нас количества се редуцират”, каза зърнопроизводителят.

Той обаче посочи, че селскостопанстката наука изостава при производството на семена за царевица, рапица и слънчоглед. „Големите мултинационални компании направиха огромни инвестиции през последните 15 г., докато нашата селекция не е мръднала. Заради чуждите семена можем да се похвалим на добри реколти слънчоглед и рапица”, заяви Вукодинов.

Някои производители ползвали царевица българска селекция, но там основният недостатък не бил толкова в добива, колкото в по-трудното отдаване на влагата, което затруднява земеделците, които искат да я приберат в сухо състояние, обясни той.

Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите, посочи, че посадъчният материал за овошките е основно български. При зеленчукопроизводството обаче преобладава вносът на семена.

"Произведените с вносни семена зеленчуци не са по-качествени, но са по-подходящи за транспорт и на вид са по-привлекателни. Като вкус обаче те не могат да се доближат до българските домати и краставици", посочи тя.

Председателят на Селскостопанската академия доц. Христо Бозуков коментира сегашната ситуация като заяви, че в България изобщо няма селекция и производство на семена за рапица.

Той припомни, че преди години българският хибриден слънчоглед „Албена” е бил доминиращ в Европа, но във Франция на тази база са били създадени конкурентни сортове. Учените в Академията обаче работят по въпроса и в момента се изнасят семена за Молдова и Украйна. Засега българските производители обаче предпочитали френската селекция заради добивите.