Близо две трети от българските работници са стресирани от претоварване с работа

Малко над 65 на сто от българските работници се стресират заради претоварване с работа, на 40,5 на сто не им стига времето, а над 20 на сто са изложени на психически или физически тормоз по време на работа, сочи изследване, цитирано от БТА.

Половината от работещите у нас мислят, че стресът не се контролира там, където работят, и само 9 на сто смятат, че се извършва добър контрол.

Относително най-болни вследствие на работа са наетите в секторите образование, хуманно здраве и социална работа, добивна промишленост. Най-малко се оплакват от здравословни проблеми в секторите селско, горско и рибно стопанство, търговия, ремонт на автомобили и административни и спомагателни дейности, сочат резултатите от национално изследване на Главна инспекция по труда от 2012 г.

От обща умора и здравословни проблеми поради стрес най-засегнати са работещите в образованието. Най-много проблеми със съня имат работещите в сектор "хуманно здравеопазване и социална работа" и преработваща промишленост и отново в образованието. Тревога, породена от работа, най-често се среща в секторите образование, хуманно здравеопазване и социална работа, както и в държавното управление.

Младите хора се оплакват от стрес по-често от по-възрастните работници, сочи анкета сред българските работници.

Работещите, които не извършват ръчен труд, са по-склонни спрямо тези, които извършват ръчна работа, да казват, че случаите на стрес не се контролират добре на тяхното работно място (54 на сто спрямо 40 на сто), сочат данните от паневропейско проучване през 2013 г.

Всеки ден по 20 на сто от българските работници не идват на работа

В нашите компании практика е 85 на сто от работодателите да се оплакват от работниците и служителите си, защото всеки ден 20 на сто от персонала по някакви причини не идва на работа, коментира за БТА председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Друг феномен, по думите му, е свързан с масовите епидемии, които обхващат работниците в България - например по гроздобер, розобер или при брането на череши. Тогава българските труженици си взимат по три дни болнични, платени от работодателя, за да свършат личната работа.

Според Велев оплакването от претоварване е свойствено за българина, защото той и без това се определя като най-нещастен във всички класации. Същевременно всеизвестен е фактът, че у нас производителността е четири пъти по-ниска от средноевропейската при работа с едни и същи машини, коментира Велев.

Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, коментира, че работещите в дружествата от металургията не са подложени на стрес от несигурността за работното си място заради стабилните темпове на развитие на отрасъла, за разлика от заетите в енергетиката и други непреструктурирани сектори.

В металургичния бранш все повече работните места се "извеждат" от цеховете към компютърните зали и това вече не е браншът на хората с ниско образование. В металургията отдавна всяка година на браншово ниво се организират обучения по безопасна работа. Производителността на труда се увеличава на базата на въвеждането на нови технологии, категорична е Паунова.