40% от кашкавала по магазините са вносна имитация, твърдят от бранша

Около 35-40% от кашкавала по магазините са имитация – внесени в България жълти сирена, преопаковани тук и с етикети „кашкавал“. Това каза пред журналисти председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ) Димитър Зоров по време на изложението Interfood&Drink. 

„Това е публична тайна. От Полша, Чехия, Холандия и Германия идват много жълти сирена. Заради руското ембарго те са на занижени цени. Тези продукти се разфасоват в наши предприятия, слага им се български номер и потребителят се заблуждава, че това е кашкавал“, обясни Зоров.

Той припомни, че според нашето законодателство това е недопустимо, а освен данни за предприятието, което преопакова продукта, трябва да е ясен произходът му. „Това лесно може да се провери от контролните органи, ако искат да си свършат работата. Ако едно предприятие произвежда 100 кг кашкавал, а пласира 4 – 5 тона, това може да се види от документацията“, коментира Зоров.

Според него руското ембарго е една от причините за некоректните практики.

Жълтите сирена на българския пазар били основно от Полша, която е сред големите производители на мляко и търпи негативи от ембаргото. „Те търсят реализация на занижени цени извън техния пазар – в България и Румъния“, обясни той.

Основно вместо кашкавал на потребителите се предлагала нискокачествена гауда с високо водно съдържание. „Много гауда сме изяли досега под наименование кашкавал“, заяви Зоров.

Запитан как потребителите могат да различат двата продукта той обясни, че няма как килограм кашкавал да е с крайна цена 8 лв., при положение, че за производството му са необходими 10 литра мляко. „Има производствени разходи, енергийни ресурси, транспорт, бонуси за търговските вериги“, допълни той. Хубавата гауда пък струвала 15 – 20 лв./кг от производител.

Ниските цени на преопакованите продукти си имат причина – продукцията за Русия не може да се реализира. В момента валят предложения сирена от Холандия да се продават в България значително под себестойност, коментира още председателят на АМБ.

По темата за растителните мазнини Димитър Зоров обясни, че никой не може да забрани маргарина, но не е допустимо едно масло например да съдържа висок процент маргарин, както установиха тестове на Асоциация „Активни потребители“. Преработвателят изтъкна още един проблем – част от некоректните производители влагали в млечните продукти мазнини, които не би трябвало да се консумират от хора и животни.