От 2015 г. ни чака засилен внос на мляко от Унгария, Чехия и Словакия

След либерализацията на млечния пазар в ЕС от 2015 г. в България може да се очаква засилен внос на прясно мляко от Унгария, Чехия и Словакия. Страната ни е конкурентна единствено при износа на кисело мляко и сирене, но дори и в тези области се нарежда на 12-о и 15-о място в ЕС. Това предупреждава икономистът Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ) в анализ за перспективите пред млечното говедовъдство в България след отпадането на квотите в ЕС от 2015 г.

Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години (2007-2013 г.).

Отглежданите животни намаляват с 8,6%, докато броят на стопанствата се свива наполовина. Този процес се обуславя от редица фактори, сред които: влизането на страната в ЕС и по-високитe изисквания към фермите, противоречивото национално законодателство през годините, ограничения достъп до финансиране, поне през първите години от приемането на страната в Общността, засилената външна конкуренция и интегрирането на местния пазар с европейския, което неминуемо оказва влияние върху цената на суровината.

Същевременно българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Както по отношение на средния брой животни в едно стопанство, така и по производителност на глава добитък и средно производство на ферма показателите изостават значително спрямо тези в ЕС.

Това е резултат от раздробеността на стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора.

Интеграцията на българския пазар с общия европейски пазар има водеща роля при определяне на динамиката на цените на сурово мляко в страната. Занапред те още по-силно ще се влияят от световното търсене и предлагане заради отпадането на квотите за производство от 2015 г. Така засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство.

Факторът национално подпомагане

В анализа се припомня, че с цел подпомагане на сектора от 2009 г. е въведена схема за национални доплащания за говеда (НДЖ1), необвързана с производството и финансирана от националния бюджет. През следващата
година са въведени още три схеми за производството на краве мляко, като средствата по тях плавно нарастват.

Ставката на глава по НДЖ1 (основната схема за подпомагане) е около 200 лева на година и е за стопанства, които са отглеждали поне 10 говеда към 28 февруари 2009 година. Според Николай Вълканов обаче развитието на сектора показва как националното подпомагане не повишава по никакъв начин ефективността на фермите.

Пазарни тенденции

Средната изкупна цена на суровото краве мляко в България от 2007 г. насам се движи в широки диапазони, но като цяло трайно нараства. Средномесечният растеж в периода август 2007 г. – август 2014 г. е 0,28%.

Кой е основният фактор за ценовата динамика на българския пазар? Оказва се, че вътрешното търсене не е значим фактор в определянето на цените, за което  вероятно роля има и сивият сектор. Интеграцията на българския пазар с общия европейски пазар има водеща роля в динамиката на цените в страната. Възможността за внос на относително по-евтина суровина от страните-членки, както и експортът на готова продукция водят до сближаване на динамиката на цените на вътрешния и европейския пазар на сурово мляко.

Според Николай Вълканов изкупната цена на суровото мляко в България се влияе почти изцяло от средната изкупна цена в Общността и няма връзка с търсенето и предлагането на вътрешния пазар.

От какво обаче се влияе цената на суровината в ЕС? Икономистът отчита, че анализ на млечния сектор в ЕС от 2013 г. показва как колебанията в изкупните цени на суровото мляко след 2007 г. са генерирани почти  изцяло от динамиката на световните пазари. Причината е в нарастващото отваряне на млечния пазар в ЕС (намаляване на интервенционните цени) и увеличения износ към трети страни, породен от растящо търсене в световен мащаб.

Печалбите от износ като цяло надвишават печалбите от вътрешния пазар, където конкуренцията е много силна.

Наблюдава се отчетлива тенденция на ръст в експорта, превръщането на част от износа във вътреобщностно придобиване заради вълните на разширение на ЕС и ръста на цените.

Без износ цените в ЕС биха били по-близки до старите, значително по-ниски интервенционни цени (215 евро на тон).

Наблюдава се силна корелация между цените на Общия пазар и световните цени след 2007 г. Заключението е, че експортните възможности са довели до все по-голяма интеграция на европейския със световния пазар и именно това движи цените в ЕС, включително и в България, в посока нагоре.

Отпадането на млечните квоти

Липсата на ограничения за обема производство от следващата година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента, предупреждава анализаторът. Увеличеното производство в едни страни ще бъде съпътствано с намаление в други страни.

Докато в някои държави членки (като България) квотата не може да бъде достигната, в северозападната част на Европа фермерите вече се готвят за експанзия. Според “Economic Analysis of EU Dairy Sector Development beyond 2015: Trade, Exports and World Market Integration”, „това не просто ще завърши с регионална концентрация, която изисква инвестиции в преработка за сметка на излизащите от бизнеса, но също и в постоянно нарастване на производството на мляко през следващото десетилетие”.

Заключението на друг доклад е, че отпадането на квотите ще доведе до увеличение в размера на най-големите ферми.

Оцеляването на по-малките фермери ще е въпрос на намирането на ниши – локални пазари или производство на специфични преработени продукти. Според част от експертите отпадането на квотите и очакваните по-големи колебания и спад в цените ще доведат до изоставяне на бизнеса в някои страни с по-високи разходи за производство и събиране на млякото като прибалтийските държави, Румъния, България и южните държави членки (с изключение на региона на р. По в Италия).

От това ще се възползват северните държави членки с по-ефективно говедовъдство, където производството на мляко играе основна роля в икономиката и няма друга икономическа алтернатива.

Въз основа на изпълнението на млечните квоти за 2010 – 2012 г. може да се предположи, че сред държавите, които ще отбележат най-голям ръст в производството на мляко след либерализацията, са Ирландия, Австрия, Германия и Холандия. За тези, които са далеч от изпълнението на квотите си като Обединеното кралство, Швеция, Румъния и България, се очаква спад.

Анализ на ИПИ на разкритото конкурентно предимство в пет групи основни млечни продукти за износ (сирене и извара, мътеница и кисело мляко, масло, концентрирани мляко и сметана, неконцентрирани мляко и сметана) на 24 държави от ЕС дава допълнителни поводи за притеснение.

България е конкурентоспособна единствено в производството и износа на сирене и кисело мляко, но дори и в тези области се нарежда на 12-о и 15-о място от 24 държави. Така след либерализацията в България може да се очаква внос на прясно мляко от Унгария, Чехия и Словакия, както поради географската близост, така и заради конкурентните цени.

Очакванията на Европейската комисия са производството на мляко в Общността да се увеличи до 148 млн. тона през 2022 г. при 142,2 млн. тона през 2013 г., което представлява ръст от 4%. Това би довело до излишък от 22,6 млн. тона в края на периода при 20,3 млн. тона към 2013 г. или ръст от близо 10% в свръхпроизводството, тъй като консумацията на мляко и млечни продукти стагнира и дори се понижава в много европейски държави.

Известен ръст в потреблението може да се очаква единствено в сегментите на сиренето и пресните продукти, както и в някои райони на държавите членки, присъединили се в Общността след 2004 г. В средносрочен план обаче вътрешното търсене не се очаква да надхвърли 0,3% на година.

Затова основният балансьор на цената на вътрешния пазар ще бъде износът и най-вече - търсенето от развиващите се пазари.

Последствията за България

Увеличаването на производството на мляко след 2015 г. неминуемо ще даде отражение върху цената на суровото мляко. Според различни оценки тя може да достигне 60 ст./литър и дори 46 ст./литър към края на периода 2015-2020 г.
Николай Вълканов обаче уточнява, че да се прогнозира цената на млякото за толкова дълъг период от време е рисковано. Той обаче прогнозира, че в бъдеще изкупната цена ще търпи много по-резки пазарни колебания.

Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство.

Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да увеличат стадата и бързо да повишат средната млечност.

В идните две години продуктивност от 5 т на глава на година ще се превърне в абсолютен минимум за нормалното функциониране на една ферма. Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение за част от фермите с под 50 животни.

По-големите ферми (над 50 животни) трябва да се стремят към средна млечност от минимум 7 т на глава (колкото е в момента средната за ЕС), за да устоят на ценовия натиск.

Анализаторът препоръчва цялостно преразглеждане на нормативната уредба и облекчаването й, както и засилване на контрола върху млекопреработвателните дружества.

Държавата може да използва механизмите на ОСП, за да стимулира окрупняването на фермите в стопанства с 50 и повече животни и увеличаване на обхвата на селекционния контрол. Това може да стане с постепенно увеличаване на изискването за минимален брой животни за подпомагане (примерно от сегашните 10 с едно всяка година до 2020 г.) и увеличаване ставката на глава за стопанства с между 30 и 60 животни.

Допълнителният стимул за животни под селекционен контрол, който се въвежда от 2015 г., е стъпка в правилната посока. Само по този начин може да се гарантира устойчивостта на животновъдните стопанства от направлението на млечното говедовъдство като се създадат предпоставки за конкурентоспособност на фермите, адекватни доходи за заетите в тези стопанства и трайни работни места, препоръчва икономистът.