БСК: Висшето образование не е стимул за старт на собствен бизнес

Висшето образование не стимулира младежите да започнат собствен бизнес, показват данни от проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено сред работодатели и студенти. Резултатите бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, на конференция за образованието, съобщи работодателската организация.

Половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. Други 20% признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях бъдещите им шефове. Само 10 на сто от студентите са наясно на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа, твърдят авторите на проучването.

Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа, показват данните от изследването. Около 50 на сто от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели. По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа.

Младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането, коментира Томчо Томов при представянето на изследването. Само 8% от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%). 86% обмислят преместване в друг град или държава, показва изследването.

„Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование“, заяви пред участниците в конференцията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Според него, сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в дела на средствата за образование – през 2005 г. са заделени 4,2% от БВП, а през 2012 г. – 3,8%. Лидер в Европа по инвестиции в образованието е Дания, която отделя 7,9% от БВП. Сериозен напредък отбелязва Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5 на сто от своя БВП, а през 2012 г. – 6,1%.

По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия. „Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас“, коментира Божидар Данев.

Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2 на сто през 2003 г. на 10% през 2013 г. „Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива“, допълни Данев. Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига 5067.