fallback

България ще строи магистрала "Хемус" дори без европейско финансиране

През 2015 г. се очаква да бъдат разплатени 1,5 млрд. лева към строителния бранш за изпълнение на проекти

16:22 | 01.12.14 г. 9
Автор - снимка
Създател

Строителството на магистрала „Хемус“ е приоритет за правителството и тя ще бъде изградена, без значение по какъв финансов механизъм. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски по време на конференция, организирана от Камарата на строителите в България.

Той обясни, че разчита проектът да получи финансиране по оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“. За момента обаче Европа настоява средствата да бъдат насочени за изграждането на лот 3 на автомагистрала „Струма“. Това е и основният приоритет на Европейската комисия, закъдето са насочени голяма част от средствата на програмата, припомни той.

В момента от магистрала „Хемус“ трябва да бъдат изградени около 250 км, а цялата дължина на магистралата е 420 км, припомни по време на форума регионалният министър Лиляна Павлова.

Още през януари догодина ще бъде обявена тръжната процедура за изграждането на магистрала „Хемус“ в участъка й от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч, заяви министърът. Това е и Лот 1 от проекта за доизграждане на магистралата, а участъкът е с дължина 60 км. Индикативната му стойност е 520 млн. лева.

Същата е и стойността на Лот 2 – от разклона Плевен-Ловеч до Велико Търново. Дължината на този участък е 85 км. И за двата лота проектите ще бъдат финансово обезпечени от правителството, категорична бе Павлова.

Строителството на участъка от Велико Търново до Белокопитово се очаква да струва 790 млн. лв., като той е с дължина от 110 км. За него ще може да се обявят търгове единствено ако бъде осигурен финансов ресурс, обясни Павлова. В момента Агенция „Пътна инфраструктура“ изгражда участъка Шумен – Белокопитово със собствени средства.

Министърът добави, че в Бюджет 2015 няма предвидени достатъчно средства за доизграждане на всички проекти по програмата „Транзитни пътища“, каза още Павлова.

Затова за догодина е предвидено завършване на част от сега започнатите участъци. Пари ще бъдат отпуснати за рехабилитация на пътищата Асеновград-Смолян и Юндола-Разлог, както и за други проекти, каза още Павлова.

Ако всичко върви добре, догодина ще имаме изградени около 300 км нови пътища само с инвестиционни заеми, смята още министърът. Благодарение на средствата по сегашната оперативна програма „Транспорт“ догодина се очаква да бъдат завършени и около 120 км нови магистрали и 44 км първокласни пътища.

Изключително тежка е полемиката за бъдещата оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“, каза още Павлова. По проекта на програмата средствата по нея ще стигнат единствено за изграждането на автомагистрала „Струма“ и тунела под Кресненското дефиле. Разчитаме на спестявания по проекта, благодарение на които да пренасочим средства за изграждането на магистрала „Хемус“ и тунела под „Шипка“, обясни още Павлова.

Строителството на Лот 3 от магистрала „Струма“ в участъка от Благоевград до Крупник, както и на участъка от Кресна до Сандански може да започне още от следващата година, смята Павлова. Процедурите за двата лота ще бъдат обявени още в началото на следващата година.

Участъкът от Благоевград до Крупник е с дължина 17 км, а този от Кресна до Сандански е 23 км. При първата част строителството се очаква да струва 180 млн. лв. Строителството на магистралата от Кресна до Сандански пък се очаква да е около 240 млн. лева.

Ще бъде изграден и специален жп тунел край с. Железница, който е с дължина от малко над 2 км. Неговата индикативна стойност е 240 млн. лева, каза още министърът.

Павлова гарантира, че няма да бъдат забавени плащанията към строителите по отношение на проектите, които се изпълняват по ОП „Регионално развитие“.

„Извършваме разплащания по всички проекти. Това е наш ангажимент и е задължение на държавата“, каза тя и добави, че до края на годината трябва да бъдат разплатени 106 млн. евро по различни проекти. Ако това не бъде направено, средствата ще трябва да бъдат върнати на Европа, припомни Павлова.

От 2015 г. се планира да започне приемането на проектите по програмите за  „Интегрирани планове за градско развитие“, „Регионална образователна инфраструктура“, „Регионални пътища“. Те ще получат 180 млн. лева за целия период на финансиране, обясни Павлова.

Очаква се през 2015 г. ще бъдат разплатени 1,5 млрд. лева към строителния бранш за изпълнение на проекти. Има възможност да бъдат подписани и нови договори за 460 млн. лева, каза още Павлова.

Започва строежът на първия голям язовир за питейно водоснабдяване

Лиляна Павлова отбеляза, че регионалното министерство ще продължи да извършва реформата във ВиК сектора, която е необходимо условия за усвояването на евросредствата по оперативна програма "Околна среда" за изграждане на пречиствателни съоръжения. Имаме огромни загуби на вода, нужните инвестиции в сектора са 11,7 млрд. лева, припомни министърът.

Очаква се до края на седмицата да се сключи договор за строителството на първия голям язовир за осигуряване на питейно водоснабдяване - "Пловдивци", на стойност 47 млн. лева, а реализацията да започне още този месец.

През пролетта на 2015 г. ще се избере строител и на язовир "Луда Яна", на стойност 50 млн. лева. Предстои рехабилитацията и на язовир "Студена", чийто изпълнител ще бъде избран през лятото. Язовир "Нейковци" е на етап проектиране и изпълнението му ще се отложи в годините, каза министърът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:35 | 13.09.22 г.
fallback