Спестените пари от строежа на магистрала „Струма“ ще отидат за „Хемус“

Ако бъде постигната икономия на средства при строителството на автомагистрала „Струма“, то парите ще бъдат пренасочени за изграждането на магистрала „Хемус“ и тунела под връх Шипка. Това заявява транспортният министър Ивайло Московски в съобщение, разпространено от ведомството му. В момента двата проекта са част от стратегията за реализация на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" до 2020 г.

Включването им в съответната приоритетна ос може да стане само след като са ясни точните финансови параметри за изграждане на АМ „Струма“, припомня Московски. Той добавя, че ЕК вече е одобрила проектите като важни за страната ни, но за реализацията им е нужен допълнителен финансов ресурс. В момента за проектите не могат да се отпуснат допълнителни разходи, но ще бъдат обсъждани и други варианти за финансиране, обясни Московски.

Страната ни може да изтегли и заем от банки за изграждането на магистрала „Хемус“, обясни малко по-рано през деня и регионалният министър Лиляна Павлова. Преговорите ще се водят вероятно с Европейската инвестиционна банка и Световната банка, а намерението е заемът да се изплаща в продължение на 17 години.

„Лично аз, като ръководител на Управляващия орган на ОП „Транспорт“ работих за включване на подготовката на АМ „Хемус“ в обхвата на програмата“, обяснява още Московски. Според него основната трудност при преговорите с Брюксел за новата програма е, че ние като държава сме поели категоричен ангажимент да изградим АМ „Струма“ до 2020 – 2022 г. За тази цел ще бъде нужен целият наличен финансов ресурс за пътни проекти на оперативната програма, смята Московски.

Той припомни, че ЕК настоява приоритет на страната ни да бъде изграждането на магистрала „Струма“. Индикативната стойност на проекта към момента е 750 млн. евро и предвижда изграждане на тунел през Кресненското дефиле. По план тунелът трябва да е с дължина от около 16 км, което го прави един от най-дългите в континентална Европа.

Поради високата стойност и сложността за изпълнение, паралелно се разработва и алтернативен вариант, който да следва съществуващото трасе. Според първоначални оценки това може да доведе до икономии на средства в размер на 250 до 270 млн. евро, обясняват от транспортното министерство. Този проект обаче не е предложен за разглеждане в ЕК.

Оценката за въздействие върху околната среда и техническото проектиране на двата варианта ще се извърши успоредно и ще завърши до края на 2015 г. Крайното решение ще бъде взето след обсъждане с Брюксел, за да се избере оптималният вариант, който да отчита финансовия, техническия и екологичния фактор, припомнят от транспортното министерство.