Добрев: Няма икономическа логика в строителството на "Турски поток"

В "Турски поток" няма икономическа логика, но дори и да бъде построен България има договор за доставка на природен газ от Русия с фиксирана входна точка на българо-румънската граница, заяви в ефира на БНТ председателят на енергийната комисия към 43-то Народно събрание Делян Добрев. 

Той припомни, че договорът за доставка на газ между България и Русия е до края на 2022 година. Същевременно и не са обосновани опасенията, че с новия газопровод между Русия и Турция, България ще загуби транзитните такси, които получаваме сега.

Договорът за транзитиране на газ през България пък е до 2030 година и в него е предвидена клаузата "транзитирай или плащай", което означава и „нито една капка газ да не преминава през този газопровод, ни ще получим 90% от таксите до 2030 година”, допълни още бившият енергиен министър. 

Изявленията на политиците не спират дейностите на корпоративно ниво в компанията „Южен поток – България”, заяви Добрев. Той уточни, че от руска страна не се върви към прекратяване на дейностите по този проект и едностранно прекратяване на работата в България по него всъщност би било нарушение на акционерното споразумение.

Добрев посочи, че това е причината и проектът да стои в управленската програма, приета от правителството през миналата седмица. Продължават и да се издават разрешителни за строеж, които не са свързани с големи разходи, но от друга страна в проектната компания „Южен поток – България” се плащат огромни заплати.

Ако България получи официално съобщение за прекратяване на проекта, той веднага ще отпадне от управленската програма на ГЕРБ. „Ако основният инвеститор в лицето на „Газпром” се откаже да строи „Южен поток”, България няма какво да направи, за да се случи този проект”, обясни той и допълни, че в случая нещата не зависят от страната ни в този случай.

За Добрев много важно е България да се съсредоточи в местния добив и проучването на блоковете в Черно море, а не толкова около края на „Южен поток”.

Той коментира и огромните дефицити в енергетиката. "Над 3 млрд. лева са задълженията на НЕК, още 2 млрд. лева има в БЕХ", обясни Добрев и допълни, че дефицитът в системата е по-малък - между 600 и 800 млн. лева, но това са хронично липсващи средства. "Това е една лавина, която ако не бъде овладяна, ще доведе до не много приятни последствия", предупреди той.

Дефицитите в енергетиката не се трупат от електроразпределителните дружества, категоричен беше Добрев. Той посочи, че НЕК продължава да изкупува скъпа енергия от заводски централи без държавата да има ангажименти към тях, както е например  ВЕИ-секторът, който е цел на ЕС, както и дългосрочните договори с централите.