КНСБ: България трябва да настоява за спиране на Регламента от Дъблин

България трябва да настоява пред европейските институции да бъде призната и включена сред държавите-членки от първа линия, които посрещат бежанската вълна, и да й бъде предоставена необходимата непосредствена подкрепа, включително обучени кадри и специална техника за охрана на границата. Това е препоръка на КНСБ към българското правителство, формулирана в обща позиция на синдиката за бежанската вълна.

Страната ни трябва да настоява за спиране на действието на Регламента от Дъблин, чийто механизъм очевидно не е нито справедлив, нито солидарен за държавите членки, пише още в позицията (Регламентът определя коя членка на ЕС е длъжна да проучи кандидатурите за бежански статут, като обикновено отговорната страна-членка е държавата, в която жалбоподателят първо навлиза в ЕС - бел. ред.). КНСБ подкрепя декларацията на Европейската конфедерация на профсъюзите в искането за отпадане на Регламента.

Неприемане на предложението за въвеждане на постоянен квотен механизъм за преразпределение на бежанците между държавите членки е друга препоръка на Конфедерацията.

Допълнителни финансови ресурси от Европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция” 2014-2020 за техническа и специализирана кадрова подкрепа и за интеграция на бежанците на територията на страната ни също трябва да е настояване на България според КНСБ.

Изграждането на огради няма да спрат отчаянието на хората и решението не е в спирането на потока, а в управлението му, допълват от синдиката. Спирането на потока е само привидно. Борбата с престъпните мрежи за трафик на хора трябва да бъде координирана на европейско ниво, а на национално - развита спрямо спецификата на отделните държавите членки.

От Конфедерацията изброяват и мерките, които са необходими на страната ни на национално ниво. Сред тях е създаване на специализирана институция за управление на миграционните процеси, която да обедини пръснатите сега функции сред много органи, както и законови мерки за предотвратяване на трафик на хора, които са жертва на военни конфликти и най-сурови наказания за лицата, които чрез т.нар. “каналджийство“ се облагодетелстват.

КНСБ предлага още нормативните разпоредби в областта на миграцията, разписани в различни закони, правилници и наредби, да бъдат обединени в един нов закон, както и да се приеме Годишен план за действие по изпълнение на новата „Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.)“, приета на 17 юни тази година от Министерския съвет.

Конфедерацията на независимите синдикати в България цитира и статистическите данни на Държавната агенция на бежанците за имиграционната ситуация, които сочат рязко увеличение на бежанския натиск към страната. Потърсилите международна закрила в България през 2013 г. са повече от 7 хил., което е 5 пъти повече от 2012 г. и десетократно повече от предходните години. През 2014 г. лицата, потърсили закрила в България, са 11 081, а само за първите 8 месеца за настоящата година те са 11 146. 

Освен лицата, потърсили закрила по данни на Министерството на вътрешните работи, от началото на годината в България са влезли близо 16 хил. нелегални чужденци, които са задържани на влизане или излизане от страната ни. 

Веднъж проникнали легално или нелегално, имигрантите, съгласно Регламента от Дъблин, остават грижа на държавата ни. Постъпилите до 9 септември запитвания за обратно връщане на бежанци в България са 6806, като на първо място, с 3222 запитвания е Германия, след това Австрия с 1262, Унгария с 273, а 257 са запитванията от Франция, изтъкват от синдиката.

Темата за бежанската вълна следете тук