България във вихъра на газовия танц

България действително може да се окаже в окото на газовото изобилие и фактор на европейската газова карта. Мечтите за превръщането ни в газоразпределителен център съвсем не са безпочвени, но трябва и доста работа и инвестиции, за да бъдат осъществени.

През последните месеци страната ни не е спирала преговорите с Русия за намиране на вариант за руски газ да бъде транспортиран през територията на страната, научи Investor.bg от свои източници. Една от идеите, която все по-ясно кристализира, е реализацията и на „Турски поток” и на „Южен поток” – с по две тръби.

Така България ще получи поне 32 млрд. куб. метра газ от Русия, при това по икономически най-изгодния маршрут, каквато е оценката на редица анализатори за избраното трасе на "Южен поток". Голяма част от цената на природния газ всъщност са транзитните такси, а за всички по пътя на газа, по който и да е газопровод, целта е най-ниската възможна цена за газа.

Намеци за повторния старт на „Южен поток” вече направи руският президент Владимир Путин в своя реч в Крим преди няколко месеца. Остава обаче и да покаже готовност, че ще спази европейските правила, както вече стори за „Северен поток”.

Реално работата по „Южен поток” може да започне незабавно – проектът има необходимите разрешителни, тръбите за морската част са разтоварени на пристанищата във Варна и Бургас, а и политическата подкрепа в държавите по трасето в Европа е голяма.

Уверенията са, че България все още има няколко коза в ръкава си и „Южен поток” не е неосъществим проект. Но дори и разговорите с руската страна да се провалят, остават новите, макар и още неразработени находища в Средиземно море. Преди месеци италианската Eni съобщи за най-голямата си находка в последните години, което веднага и не без основание беше наречена „Подаръка на Фараона за Югоизточна Европа” – находището Зохр.

Работата по него тепърва ще започне, но интересите към него вече са налице и България трябва да действа решително, ако не иска да бъде изместена.

Защото южната ни съседка Гърция вече изглежда с крачка напред след разговорите на премиера Алексис Ципрас с министъра на външните работи на Египет Самех Шукри, провел се в началото на седмицата. През декември предстои и посещение на египетския президент Абдел Фатах ал Сиси в Атина. Развитието на енергийните проекти едва ли ще отсъства от обсъжданите теми, прогнозират гръцките медии.

По време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Алексис Ципрас беше поканен от Бенямин Нетаняху да посети Тел Авив през ноември. И без съмнение в разговорите отново прозира газова връзка, свързана с откритото преди две години голямо находище в Средиземно море – „Афродита”, намиращо се между Кипър и Израел. 

Атина напълно подкрепя и "Турски поток", откъдето може да получава газ, и плановете за изграждането на газов хъб в Гърция също изглеждат съвсем реалистични. 

Допълнително находищата в Иран все повече започват да добиват измерения по отношение на нуждите на Европа от природен газ, както и идеите за терминали за втечнен газ в Гърция. Те пък ще бъдат обект на дискусии по време на планираната визита на Джон Кери в  Атина през ноември. 

И все пак - на този етап големите планове за доставки на газ в Европа са само на хартия – по тях се водят задълбочени преговори и се демонстрира решимост за реализацията им. Но липсва най-важното – средствата за реализацията им. Към тежката икономическа криза, от която светът тепърва започва да се отърсва, петролните и газовите компании се сблъскват с понижаващата се цена на петрола, която сви и техните инвестиционни намерения.

България пък е изправена и пред още един проблем – модерна газова мрежа. Макар че правителството ни изтъква развитата ни система като предимство за реализацията на плана да се превърнем в разпределителен център на природен газ за Югоизточна Европа, състоянието на мрежата остава няколко десетилетия назад. Инвестиции в много от съоръженията не са правени от тяхното пускане преди 40 и повече години.

В последните месеци се наблюдават известни усилия в тази насока и отпуснати бяха малко над 200 млн. лева за ремонт в шестте компресорни станции. Остават обаче и допълнителни мерки за ремонт на Северния полупръстен – от точката, от която ще излезе „Южен поток” (край Варна), ако проектът все пак бъде реализиран, до връзките със Сърбия и Гърция.

В началото на 2016 година ще започне и вторият етап от модернизацията на хранилището в Чирен – проучванията за възможността да бъде удвоен капацитетът му. Но дори и с капацитет от 1 млрд. куб. метра, това далеч няма да бъде достатъчно на фона на възможните потоци от природен газ, които има възможност да привлече страната ни.

Най-добрата ни възможност за ново хранилище е находището в Галата, което все още е в експлоатация въпреки многократно свитите обеми на добива.

Другият сериозен въпрос обаче е не само технически и реално изпълнимо ли е да се превърнем в газов хъб за Югоизточна Европа, а и дали Европа ще има нужда от такива количества газ. Пазарната логика е проста и подсказва винаги, че търсенето определя предлагането.

И това също трябва да бъде много внимателно отчетено, защото газовата карта на Европа е пълна с полупразни тръби, очакващи своите потребители.