Достигането на нулев прираст е най-оптимистичният сценарий за България

Максимумът, който може да се постигне в България от гледна точка на демографските показатели, е нулев естествен прираст. Това каза директорът на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките (БАН) проф. Митко Димитров на конференция за демографско развитие на населението в България в периода 2012-2030 г., предаде БТА.

Проф. Димитров представи официалните резултати от доклад, разработен по инициатива на МТСП от екип учени от БАН. 

Според учените може да се постигне умерено увеличаване на раждаемостта в границите на 10-11 промила и по-чувствително намаляване на смъртността до 11-12 промила.

България, заедно с другите страни от Източна Европа, няма големи резерви за подобряване на демографската ситуация от гледна точка на раждаемостта, каза проф. Димитров. По думите му от данните за раждаемостта е видно, че темповете й зависят в голяма степен от икономическото развитие - до 2008-2009 година има тенденция нагоре, а след това рязко отива надолу.

Младите семейства трябва да имат стабилност в работата и доходите, но и перспектива пред себе си, коментира проф. Митко Димитров. Според него очакванията са, че в години с добър икономически растеж може да се очаква с половин-един промил повишение на раждаемостта.

България на фона на останалите източноевропейски страни е с най-лошата позиция за смъртност, която надхвърля петнайсет промила при средно ниво за Източна Европа от 12 промила и средно за ЕС от 10 промила. Според проф. Димитров, когато се говори за естествен прираст, основните резерви могат да бъдат търсени в снижаване на смъртността.

В България смъртността по възрастово разграничение надхвърля средната в ЕС, като при мъжете разликите са много осезаеми, особено от 45-46 години нагоре, каза Димитров. По думите му преждевременната смъртност на мъжете е не само лична трагедия за семействата, но оказва влияние и на икономиката.

Според БАН има резерви преждевременната смъртност в България да се намали с 20%, което означава 15-20 хиляди спасени живота.

Върху смъртността оказват влияние различни болести, но три групи дават 70-85% от смъртността във всички възрастови групи - онкологични заболявания, болести на сърдечно-съдовата система и външни причини (например катастрофи).

От БАН препоръчват и по-активна политика към привличане на емигранти и завръщане на българи в чужбина.

Като целеви стойности могат да бъдат заложени: завръщане на 60 хил. до 180 хил. души български емигранти, привличане на етнически българи от чужбина до 10 хил. годишно, както и създаване на условия за привличане на емигранти от страни, стремящи се да се присъединят към ЕС - от 45 хил. до 185 хил. души.

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин подкрепи искането на БАН да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване на преждевременната смъртност в България.

Той коментира пред журналисти, че трябва да бъдат разработени целенасочени мерки за превенция на високата преждевременна смъртност и те да бъдат заложени в здравната реформа.

Мъжете не доживяват пенсия, отбеляза Калфин и също отбеляза, че при мъжете рисковете от ранна смърт започват още на 45-46 години.

Министърът подкрепя и предложенията на БАН за мерки за стимулиране на работещите родители. Калфин припомни, че такава мярка е случващото се с данъчния кредит - за едно дете намалението на данъчната основа е 200 лева, за две - 400 лева, за три - 600 лева, което се равнява на половината от досегашните детски плащания - пада се около 18 лева на дете на месец на работещ родител.

Калфин посочи, че би искал да има и по-големи облекчения за работещите родители.

Той коментира, че е трудно да се приложи идеята за различен размер на детските спрямо степента на образование на детето, още повече, че често разходите за малки деца са по-големи от тези за деца в по-висока образователна степен.

Министерството на труда и социалната политика ще почне кампания за популяризиране на промените в Кодекса на труда за работното време с променливи граници, които да позволят съвместяване на личен с професионален живот. Той допълни, че продължава да е на мнението, че минималната работна заплата трябва да расте.