fallback

Паралелният износ на лекарства в България е около 8% от пазара

Паралелният внос на медикаменти в Европа е на стойност 4,5 млрд. евро или по-малко от 3% от пазара на фармацевтични продукти

18:07 | 01.03.18 г. 1

Обемът на законния паралелен износ на лекарства в България е 7-8% от общия лекарствен пазар или 250 млн. лева годишно. Това стана ясно на семинар на Българска асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) и Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании (EAPEC).

Представители на двете организации разясниха ползите за обществото от паралелната дистрибуция на европейско и национално ниво, както и кои са митовете за свободната търговия с лекарствени продукти.

Експертите обясниха, че паралелната търговия с лекарства в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) създава ценова конкуренция, понижава цените на някои медикаменти на пазари, където те са доста високи, и заявиха, че реекспортът на лекарства не е основна причина за недостиг. 

Припомняме, че близо пет години след първите опити да се въведат ограничения върху паралелния износ на лекарства в България и така да се сведе до минимум недостигът на българския пазар, това е напът да стане съвсем скоро.

Преди две седмици парламентът прие единодушно на първо четене промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина, които затягат правилата за паралелен износ на медикаменти. С измененията, предложени от правителството, се въвеждат мерки за наблюдение на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, и за ограничаване на износа им при наличие на липса или недостиг на територията на страната.

На европейско равнище обемът на паралелната търговия с лекарства се оценява на 140 милиона опаковки годишно. Нивото й е стабилно в последните пет години, като вносът възлиза на 4,5 млрд. евро или по малко от 3% от пазара на фармацевтични продукти. Паралелната търговия е стимулирана на Стария континент заради големите ценови различия, които стават все по-разнообразни, беше съобщено на семинара.

Хайнц Кобелт, директор европейски въпроси в Европейската асоциация на еврофармацевтичните компании (EAPEC), акцентира върху митове за паралелния износ на лекарствени продукти, като посочи, че хората трябва да са наясно, че тези твърдения са заблуди. 

Един от тях е, че реекспортът облагодетелства само богатите държави в ЕС и създава недостиг на лекарства, лишавайки от достъп до необходимите медикаменти бедните пациенти. Според Европейската асоциация производствените проблеми са основната причина за дефицит, както и изтеглянето на лекарства поради други причини, свързани с безопасност, с икономическа неефективност или нарушено лекарствоснабдяване.

Недостигът на някои лекарства на европейски пазари не може да бъде приписван само на паралелната търговия, категоричен е Хайнц Кобелт.

Друг мит за паралелната дистрибуция, според Кобелт, е, че чрез паралелния износ в законната верига на лекарствоснабдяването навлизат фалшифицирани лекарства. Той даде пример как с дейността си паралелните търговци засичат фалшиви лекарства и ги отстраняват от веригата.

Кобелт изтъкна ползите от паралелната дистрибуция – паралелният внос може да помогне за преодоляване на недостига чрез бързо откриване на търговски източници и предоставяне на законово решение с преопаковане на конкурентна цена.

Той даде пример за позитивно въздействие на вътрешните пазари в Чехия и Полша, в които след навлизането на паралелни търговци, цените на много лекарства са се понижили значително.

В България паралелният внос съществува от 2011 г., като е стартирала с 4 лекарствени продукта. Днес у нас се внасят 107 медикамента, като възможностите за разширяването на тази концепция са много големи

Паралелният внос понижава цените на лекарствата, конкурирайки се с вноса на притежателя на разрешението за употреба, каза Антон Манолев, мениджър в "Бестамед" – най-големият паралелен вносител у нас.

Според него ограниченият обем на вноса се дължи на проблеми в регистрирацията на цена у нас при медикаментите с рецепта. В момента вносителите не могат да вземат вече регистрираната цена на притежателя на разрешението за употреба, което е сериозна спънка. Процедурата за получаване на разрешение за употреба на лекарство от паралелен внос е между 3 и 12 месеца, а следва и процедура по ценообразуване в Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, която е твърде бавна, каза Манолев.

Големите пазари с паралелен внос са Германия, Великобритания, Дания, Швеция, Ирландия. Паралелен внос съществува и в Италия, Испания, Румъния, Чехия, Полша, България.

Паралелната дистрибуция на лекарствени продукти се основава на свободното движение на стоки в рамките на ЕС. Принципът на свободното движение предполага, че компаниите могат законно да търгуват с фармацевтични продукти без съгласието на първоначалния производител през националните граници в рамките на Европейското икономическо пространство.

Терминът паралелен внос означава, че лекарствен продукт, за който изпълнителната агенция по лекарствата е издала разрешение за търговия, се внася в България чрез други канали за дистрибуция, различни от договорените с притежателя на патента. Ползата от паралелния внос за пациентите, е понижаването на цената и при първовносителя.

Паралелен износ на лекарства – основава се на разликите в цените на лекарства у нас и в Европа. Тук са едни от най-ниските, което стимули износа на медикаментите, след като са внесени в страната.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:58 | 13.09.22 г.
fallback