Ограничаването на реекспорта на лекарства става все по-възможно

Близо пет години след първите опити да се въведат ограничения върху паралелния износ на лекарства и така да се сведе до минимум недостигът на българския пазар това е напът да стане.

Комисията по здравеопазване в Народното събрание одобри единодушно с 20 гласа „за“ мерките срещу паралелния износ на медикаменти. Депутатите от здравната комисия приеха на първо четене промените в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, одобрен от правителството.

Припомняме, че първите опити за решаване на проблема с дефицита на лекарства на пазара, породен от паралелния износ, бяха направени през 2013 година с предложения за законови поправки на депутати от ДПС и БСП, които впоследствие бяха блокирани с президентско вето.

И депутати, и представители на съсловни организации и експерти бяха категорични, че мерките не са достатъчни, за да елиминират проблема, но ще ограничат явлението, което взе застрашителни размери през последните няколко години. 

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи предложенията в закона, като посочи, че паралелният износ ще бъде ограничаван за лекарства, които са дефицитни за българския пазар. Това ще се установява с поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) списък на застрашените медикаменти. Промените дават възможност и в срок от четири месеца след приемането на закона ИАЛ да изгради електронна информационна система, чрез която ще се следи движението на лекарствата в този списък - от влизането им в България през търговеца на едро, търговеца на дребно - аптеката и аптеките в болниците.

Всички парламентарни групи адмирираха бързите действия на здравния министър по ограничаването на паралелния износ и заявиха, че ще ги подкрепят и в зала.

Проф. Георги Михайлов от БСП отбеляза, че левицата има някои забележки, които се отнасят до по-строги санкции за нарушителите, както и да се обмисли наказателна отговорност при незаконен паралелен износ на лекарства, каквито случаи бяха установени.

Нигяр Джафер от ДПС заяви, че групата ще подкрепи законопроекта и в пленарната зала, защото той е в принципно правилна посока.

Всички представители на съсловните организации, които взеха позиция, подкрепиха ограничителните мерки и поискаха повече контрол върху реекспорта на медикаменти.

Проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, подкрепи промените и изрази надежда, че при второ четене трите предложения на организацията ще бъдат взети под внимание.

От ARpharm също подкрепиха новите текстове. Директорът на Асоциацията Деян Денев даде две предложения в допълнение - да се въведе изискване фармацевтите да пазят копие от рецептите известно време след продажбата на лекарствата, за да се установи със сигурност дали има реален пациент срещу съответния медикамент или той е станал обект на нелегална търговия. Иновативните компании настояват и за това производителите да не са длъжни да поддържат резерв от медикаменти.

Някои експерти изразиха сериозни съмнения по практическата реализация на заложените мерки.

Проф. Татяна Бенишева от Българската асоциация за лекарствена информация и Аделина Любенова от Инициативен комитет на магистър-фармацевти се съмняват, че ИАЛ ще може да изгради електронната система. Беше отбелязано, че без участието на аптеките, Здравната каса, НАП и агенция Митници реално няма да могат да се засекат количествата и да се ограничи паралелният износ.

Най-много забележки към законопроекта очаквано имаше от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ).

Директорът Боряна Маринкова приветства въвеждането на по-високи санкции, но се съмнява, че ще се реши проблемът с недостига. За да не се ограничава свободното движение на стоки, тя предлага да се създадат условия за осъществяване на спешни вътрешнообщностни доставки при дефицит. Според нея това ще реши проблема с недостига на пазара на медикаменти, но лекарствата трябва да могат да излизат от забранителния списък за износ.