400 млн. лева достига обемът на паралелния износ на лекарства у нас

Около 300-400 млн. лева е обемът на паралелния износ на лекарства у нас. Това каза в интервю за БНР проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Той коментира поредния опит на Министерството на здравеопазването да ограничи паралелния износ на лекарства с подготвените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които бяха публикувани преди дни.

По думите на проф. Гетов това е твърде висок дял, но основният проблем е, че води до липсата на жизненоважни медикаменти на пазара.

Ето защо председателят на Българския фармацевтичен съюз определя опита на новия екип на министерството за затягане на паралелната търговия с лекарства като правилна мярка.

Съгласно промените медикаментите, за които се установи, че има недостиг, ще се слагат в специални списъци за наблюдение. Въвеждат се три списъка с наблюдавани лекарства, посочи проф. Гетов, като уточни, че мярката цели да се ограничи износът на животоподдържащи лекарства. 

Първият списък ще включва лекарства, за които може да се ограничава износът. Вторият ще е с наблюдавани лекарствени продукти, които потенциално могат да не достигат за българските пациенти. В списък ще влязат и всички лекарства от позитивния списък.

Проф. Илко Гетов напомни, че паралелният експорт на лекарства е легална практика и се подкрепя от ЕК и от богатите европейски държави, които имат съществени ползи от това, че се внасят лекарства от по-бедните европейски страни.

Промените предвиждат още отнемане на лиценза на аптека, която извършва нерегламентиран износ на лекарства и съответните санкции.

За по-стриктен контрол от фармацевтичния съюз ще предложат още създаването на Национална електронна система към Изпълнителната агенция по лекарствата за ограничаване на паралелния износ, където да се добавят и данни за липси на всякакви лекарства.

Законовите поправки този път ще стигнат до обсъждане в парламента, смята проф. Илко Гетов. Той е на мнение обаче, че отново ограниченията ще срещнат сериозна съпротива от големите фирми, които изнасят медикаменти.

БФС очаква и втори пакет от промени в лекарствения закон, според които ще се заложи създаването на Национална аптечна карта и решаване на проблема с вертикалната и хоризонтална интеграция във фармацевтичния сектор. Той даде пример, че държави като Полша, Естония, Унгария вече са забранили вертикалната и хоризонтална интеграция в този бизнес.